Мисли, които си заслужава да се напишат

Деля живота си на 2 части. Преди да открия Любовта и след.

Преди да я открия бях постоянно болна, невротизирана, силно тревожна, негативна и най-вече вечно неудовлетворена от себе си и нещастна. Като повечето хора – се фокусирах върху личностните си нужди, вместо да приема, че удовлетворението  се корени в задоволяването на духовните ми нужди.

Постоянното  усещане за „нещастие“ се дължеше на факта, че реалността, в която живеех не съвпадаше с визията ми за щастие или по-точно: представата ми за живота не съвпадаше с реалността. А това е най-големият причинител на стрес в ежедневието ни и „отличен“ старт за отключване на всякакви психосоматични неразположения и в по-дългосрочен период – до болести на телесно ниво.  Огромно количество хора прекарват живота си в търсене на удовлетворение на нуждите си за сигурност, разнообразие, значимост, връзки и любов. Повечето от тях копнеят за любов, но се задоволяват с посредствени връзки. Така е, защото предпочитат сигурността и комфорта на една връзка, но не са готови да последват душата си и да навлязат в непознати води.

Задоволяването на духовните нужди присъства не само при хората, но и се наблюдава при животните в природата. Това са нуждите ни за принос и растеж. Безкрайно много хора са нещастни и боледуват, защото са фокусирани върху себе си, вместо да се отдадат на едно по-голяма и висша цел, която съзнанието им не възприема, докато са в плен на егото си. Прекаленият акцент на егото е основната причина за човешкото нещастие. Нека приемем, че не можем да контролираме обстоятелствата по начин, по който да ни гарантират сигурност, разнообразие, значимост, връзки и любов. Какво остава за растежа и приноса? Това винаги е въпрос на избор, независимо от обстоятелствата – защото има голяма разлика между съдържанието на живота ни и контекста му. Или казано с най-прости думи – разликата е между нещата, които са част от живота ни и начина, по който гледаме на тях. 

Единственият начин да се промени контекста на нещата е да променим начина, по който гледаме на тях.

Във Вселената съществува перфектен баланс между противоположностите:

Мъж-Жена

Ин-Ян

Север-ЮГ

Позитивно – Негативно

Това равновесие постоянно се балансира чрез различните обстоятелства в живота ни. Създадено е, за да го приемем такова, каквото е, а не да се опитваме да го поляризираме или дестабилизираме. Щом осъзнаем красотата на противоположностите, ще съумеем да възстановим баланса в първоначалната му форма и да се издигнем над илюзията за двойствеността. 

Ако го постигнем – ще открием, че само една емоция доминира над съзнанието ни – ЛЮБОВТА.     Целият този процес протича, за да ни научи на любов и благодарност. Целта на живота ни е да приемем в обятията си съществуването на добро и зло, позитивно и негативно, мъжко и женско. Това е неизменна част от пътя на опознаването ни на собствената ни душа и променя напълно начина, по който съзнанието ни работи.

Естествената Психотерапия  помага и лекува чрез принципите на Любов, Мъдрост и Истината.  

Тя е приложна дисциплина, в която основната цел е извличане на уроците, вложени в невротичната тревожност,  което синхронизира  човека именно със законите на любовта, мъдростта и истината. Когато тези уроци са научат, човекът се превръща в сърцат, смел и състрадателен дух, живеещ по повелите на вътрешната си, същностна природа и адекватно свързан с реалността. 

В Естествената психотерапия има  взаимосвързаност и постоянно движение отгоре – надолу и обратно, а също и отвътре навън - хармонична мандала на постоянна взаимосвързаност на всички измерения на човека - неговата цялостност на био-психо-социално-духовно единство.

7. Себереализация, истина, цялостна личност
6. Любов, естетика
5. Мъдрост, етика
4. Принадлежност
3. Утвърждаване, социална асертивност
2. Сигурност, емоция, сексуалност
1. Физиологични потребности

Цялостен модел, който свързва всичко и не изключва нищо. Започваме с физиологичните нужди и потребности, телесното оцеляване, емоция и сексуалност, интегриране в социума, асертивност и утвърждаване. Принадлежността е в центъра, а от нея нагоре следва познанието за етиката, естетика и мъдростта, себереализацията, себеусъвършенстването, любовта и постигането на човешкия потенцаил във връзка с вечността, ценностите и смисъла. 

Нищо в живота ни няма по-голям смисъл,  от този, който ние му предадем.                                                 Лишим ли нещо от смисъл и му отнемем „важността“, то спира да съществува в полето ни. В нас е вложено умението да се синхронизираме с този, който е установил принципите и законите във видимия и невидимия Свят, с нашия Създател, който създава пъзела на битието и организира всички микро и макро  процеси във Вселената. 

Естествената психотерапия помага чрез дълбоко любящ и безусловен начин, основан на  Любов и приемане да открием в себе си огъня на смелостта, за да използваме въображението си интензивно, да се доверяваме на интуицията си, да каляваме волята си, да мечтаем без ограничения, да търсим чрез вътрешния си компас и да филтрираме качествено външния информационен поток, който заглушава гласът на душата ни. 

В психотерапията се учиш на доверие в Себе си и научаваш, че никой не владее истината като последна инстанция и че това, което приемаме за реалност, е просто социален или научен модел за такава. Научаваш, че има колкото хора, толкова и модели на света, а всеки човек живее в собствената си, създавана във всеки миг от егото му реалност. 

Тогава разбираш, че няма нужда от вина, защото във всеки момент правиш най-добрия възможен избор, който можеш да избереш в този миг. В същото време разбираш, че сам си творец на реалността си, имаш всички вътрешни ресурси за разрешаване на трудностите си и сътворяване на щастието си. 

Когато се научиш да бъдеш Себе си, да се сливаш с океана от възможности отвътре ти, тогава си в допир и с призванието си, което ако правиш, цялата Вселена стои зад теб. И тогава се постига „Нирваната“ – удовлетворението да Си, да бъдеш Себе си и да си изпълнен с Любов. 

А тайната за постигане истинско вътрешно удовлетворение е една – Благодарност. 

Да си благодарен не е емоционално състояние, а състояние на хармонична вибрация. И колкото си по – изпълнен с Любов и Благодарност, толкова по-висока е вибрацията и ти си по-близо и свързан с Източника. 

„В целия космос съществува един единствен елемент – Любовта. 

Тя е първичният, от който са произлезли 

всички останали елементи на брой повече от милиард, а не както съвременните химици познават днес само около 90 елементи. От Нея произлиза животът.

Вторият елемент е Мъдростта, от който произлиза знанието. 

Третият елемент е Истината, от който произлиза свободата." 

Учителят Беинса Дуно

Когато получих темата за домашното на мейла си, в първия миг си казах: „Какво е това?“. Все едно не съм била последните 3 месеца на обучение по Естествена Психотерапия. Погледнах и пояснението, което беше изпратил Орлин Баев и изведнъж ми „просветна“.

Аз съм силно сензитивна и емпатична и помня усещания, енергия, звуци, мирис, емоциите и реакциите, но по-трудно запомням термини и научни названия, на нещата, които съм усетила и разбрала на съзнателно ниво.

Но веднъж „просветне“ ли ми, то вече трайно се е запечатало в съзнанието и спомените ми.

Теория:
Какво е „трансферно удържане“ в естествената психотерапия?

Това е способността на терапевта да осъзнава и удържа трансферните проекции на клиента. Способност, която заедно с искрената емпатия и високо ниво на терапевтични годности, предопределя психотерапевтичния процес като максимално ефективен. Без тази способност терапевта би се почувствал емоционално изтощен и енергийно отпаднал, а в по-дългосрочен план самият той би станал емоционално нестабилен и ненадежден терапевт, който не би могъл да помага ефективно на пациентите си.

Психотерапията в миналото е била лечение чрез общуване и говорене между терапевт и пациент, което се е базирало на метода на свободните асоциации. В днешно време в нея има много по-интензивен и пълноценен енергиен обмен, изпълнен с преживелищност, сензорика, транс, психотелесност, медитативност и тн.. Нейно фундаментално правило гласи, че пациентът би могъл да казва всичко, което му идва наум, без ограничения като съобразяване с контекста, благоприличието, чувства на срам и вина или други такива. Когато пациентът се придържа се към това правило неговият мисловен процес прави изненадващи връзки, разкрива недостъпни за съзнанието препратки към желания и защити и отвежда до несъзнаваните корени на до този момент неразрешими конфликти, формиращи проявите на преноса. Слушайки тези асоциации, психотерапевтите се отдават на подобен процес – чрез свободно плаващо внимание, което следва комуникацията на пациента. Интеграцията на тези различни видове информация е преди всичко вътрешна работа на терапевта, нужна е наистина много голяма степен на осъзнатост и себепознание, която оформя определен поглед към преносно-трансферните прояви.

В естествената психотерапия споделяме и спазваме принципите на любовта мъдростта и истината – с любов и любящо великодушие приемаме със смирение всяко споделяне от пациента. Трансферното пренасяне (или проекция) е известен психологически ефект, състоящ се в съзнателно или понякога несъзнателно прехвърляне на преживяни по-рано или в момента изпитани чувства, емоции, собствени мисли, принадлежащи на на един човек, към друг. Когато терапевта подхожда емпатично с любящо и подкрепящо лечебно отношение, лесно може да навлезе в дълбочината на емоциите на пациента и да трансферира проекциите на пациента върху себе си.

Зигмунд Фройд през 1905 г. казва, че преносите са точни копия или факсимиле на събудените фантазии, които са стигнали до съзнаваното по време на процеса на анализа, но имат тази типична особеност да заместват личността на човек от миналото с тази на аналитика.

Това в най-общи линии поставя началото на идеите за понятието пренос или трансфер в психотерапията.

През 1967г., американският психиатър и психоаналитик Ралф Гринсън дава следното обогатено определение за наблюдавания процес: “Пренос е преживяването на чувства, подтици, поведение, фантазии и защити към личност от настоящето, спрямо която са неоснователни, защото са повторение на реакции, произхождащи от отношението към важни фигури в ранното детство и несъзнавано биват пренесени върху фигури от настоящето.“ В психотерапевтичен контекст удържането включва вербализиране на неизказани към момента чувства, емоции, преживявания, които сякаш по правило биват проектирани в терапевта.

В Естествената психотерапия удържането на трансфера се изразява в когнитивната способност на терапевта - да може да види неутрално ситуациацията на клиента, преценявайки осъзнато кои хипотези са израз на неговите собствени проекции в осъществената дълбоко-емпатийна връзка терапевт-клиент; в развиване на собствените способности за осъзнаване и удържане на фрустрации, породени както от негативния, така и от позитивния пренос (идеализация/девалюация на терапевта).

По този начин вместо да се превръща в част от проблема на клиента си, „материализирайки“ когнитивните му схеми и представи за живота като цяло, психотерапевтът става като един пътепоказател, поставяйки в полето на съзнанието на клиента си нови възможности и решения.

За да се случи истинско лечебно удържане и трансформиращ ефект по време на терапията е необходимо психотерапевта да остане спокоен и центриран в себе си и да не допуска навътре в себе си думите на пациента.

Постига се с осъзнатост и ясно разграничаване на психотелесните преживявания от кои емоции са предизвикани – дали са собствени или са трансферни от пациент върху терапевт.

Не е никак лесно, признавам. Но се случва с лекота, в мига, в който се издигнете над егото и емоциите и останете просто неутрален наблюдател на случващото се.

Опит:
В обучението ни, в края на модула по Естествена Психотерапия, имахме упражнения, които нагледно ни показваха какво може да се случи по време на сеанс с един психо нестабилен, нарцистичен пациент. Преживяхме и изживяхме лично какво е газлайтинг и девалюиране.

Газлайтинг — това е манипулативно поведение, целящо за да застави човека да се съмнява в адекватността на своето възприятие на реалността.  Специалистите смятат че това е емоционалното насилие.

Газлайтинг може да се прояви:

• В обезценяване на чувства.  При всеки конфликт газлайтера обвинява своята жертва в това, че тя твърде остро всичко възприема и че е емоционално нестабилна.
• В търсене на факти в своята полза. Човекът може да отхвърли, каквото ви говори или обещава. Ако вие точно това помните — ще твърди, че нищо не сте запомнилим или сте го запомнили неправилно.
• В това, да обвинят друг за своите грешки. 
• В това, да припомня на другия човек измислените му недостатъци — и редовно да повтаря за тях
• В това, за да сплетничи и да създава слуховете, за да подрива отношенията ви с други, важни за вас хора.

Защо споделям за газлайтинга?

Защото преди години бях „жертва“ на такива отровни отношения. 

Омъжена за параноиден нарцисист, попаднала в капана му по абсолютно класически начин: в началото поставена на пиедестал, обожавана, ухажвана, обгрижвана, център на вниманието и тн, докато в един момент всичко рязко се обърна и изведнъж се превърнах в параноично ревнувана, следена, „луда“, „развратна“, „невярна“ и най-вече неспоспособна да се оправя с каквото и да било без неговата „помощ“. 

След драматичната и епична раздяла, дълго време не можех да си простя как и защо съм допуснала това да ми се случи. Обвинявах се и търсех вината в себе си. Самоанализирах се и разчоплях спомените си до кръв, докато накрая не прозрях, че мога да получа отговор само ако бъда абсолютно честна към и със себе си. 

Това беше. „Проблясъкът“ и „Пропадането“ в тъмнината едновременно. Отключиха се безброй болезнени спомени, раните залютяха, страховете се върнаха и ме разтресоха и вледениха отново. Беше страшно, тъмно и адски самотно, сянката плътно ме обгръщаше и искаше да ме погълне и всичко наоколо беше черно...

Разбрах, че всичко, което съм преживяла е имало само един смисъл – да се науча да си давам Любов сама на себе си. Защото някога, когато съм била малко дете, в някакъв момент съм решила, че не съм обичана и че не съм достойна за любов и това беше белязало целия ми живот. Затова и бях попаднала в капана на нарцисиста – отчаяно жадна за любов и готова на всичко, за да я имам.

Парадоксът в тези токсични отношения е, че колкото повече човек с патологична характерова организация е обичан, а отношението към него е нежно, с доверие и топлота, толкова по-голяма заплаха чувства той, сякаш обичащият го му отнема любовта и я задържа за себе си. 

Получава се един омагьосан кръг, от който трудно се излиза, освен ако не ти се включи червената лампа за оцеляване и успееш да избягаш бързо. 

Това беше началото на моята трансформация, която след години практикуване на честност към себе си, развиване на автентичност, осъзнатост и доверие към Бог и Вселената ме доведе до школата по Естествена психотерапия, където по време на обучението отново се сблъсках с методите на газлайтинга и девалюирането.

По време на упражненията – виждах мъката, напрежението и тревожността на колегите си, за които това преживяване отключваше болезнени спомени и ги нараняваше. Но аз запазих пълно спокойствие и успях да не реагирам на нито една провокация. Просто останах центрирана в себе си и знаех, че нищо от това, което чувам не е Моята истина. Аз знам коя съм, обичам се и се приемам такава каквато съм – с всичките си „грешки“, негативни черти, предишни травми и опитности. Наблюдавах през цялото  време емоциите си, мислите си и виждах автоматизираните програми, които веднага ми се включваха при определите думи-сигнали, които натискаха  червените „бутончета“. Тялото ми реагира психо-телесно, но умът се синхронизира със сърцето ми и избра да запази неутралност. 

Точно тази неутралност е това, което терапевта трябва да поддържа, за да не е се поддаде на емоциите, които клиента неосъзнато хвърля върху него по време на трансферната динамика между психотерапевт и пациент.

Не е лесно. И дори да знаеш механизмите, пак не винаги може да се „опазиш“ и да се окажеш въвлечен в проекциите на клиента.

Нужна е висока степен на осъзнатост и честност към себе си, която се постига с преживелищна зрялост и мъдрост. Със системно отработване на личните травми, с постигане на центриране в себе си и с битие, синхронизирано с дълбоките желания на душата му, за да постигне истинска цялост и свързаност с Източника. Да живее в любов и благодарност и да върши работа си с любов. 

Тогава практикуването на методите на  Естествената психотерапия се случват с лекота и оздравителния процес при пациента би бил по-пълноценен и дълготраен.

Загадките на начина, по който човек функционира, са предмет на множество научни дисциплини и се изследват от векове. Психотерапията се стреми да даде добри отговори, но необходимостта от единно обяснение нараства право пропорционално на отдалечеността на съвременния човек от природната му същност в посока на задълбочаващите се емоционална чума и невроза на властта. По този път към неизбежните за него болестни състояния, той преживява множество разочарования. Налага му се да справя с тях и да продължава на търси начини да възстановява вътрешното си равновесие, което, в скръб или удовлетвореност, би гарантирало способността му да остане относително устойчив.  Някои вярват, че това е същността на мъдростта и се опитват да го постигнат.  Други се предават, оставят се в ръцете на богове, магове, врачки, алкохол, наркотици, по много от всичко, работохолизъм, шепи
безполезни лекарства и т.н. и т.н.

Ежедневни човешки трудности: състояния на обърканост, непоносима душевна болка или празнота, необяснимо неразумни поведения, постоянна тревожност или необоснован страх и т.н., с каквито различни хора влизат в психотерапевтичното студио (или просто си страдат, “заразявайки”  по различни начини с нещастието си и околните). От Фройд насам, множество психотеревтични школи са разработвали методи за оказване на помощ. 

Аналитичните терапии помагат да се определи характеровата структура на пациента и да чрез проследяване на постепенно осъществяващи се промени, да има възможността да даде насоки и инструменти за положителни промени ми достигане цялостно характерово реструктуриране. Аналитичните терапии си позволяват да отговарят на въпроса защо се случва невротичната психодинамика, насочени са дълбинно, към коренната причинност на проблема. Доброто познаване на видовете характерови структури дава и по-задълбочена представа за изкривяването на реалността от клиента и разбиране на същността на проблематиката.

Характер означава същественото, отличителното и той слага отпечатък върху целия живот на човека и неговата съдба. Според неорайхианската психотерапия характерът се формира в ранното детство и се предопределя от травматични събития и ситуации, преживени от АЗ-а в този период и се конкретизира в едно предсъзнателно прекъсване на био- и социоикономичните движения, насочени към получаването на удоволствие.

Петте типа характер притежават своите особености и се проявяват в начина, по който човек мисли, чувства, движи се, реагира на заобикалящия го свят. Характерът се проявява и в морфологията на тялото, тъй като е свързан с протичането на енергията в него и контрахирането на определени мускулни групи.

Ще разгледам пет онтогенетични периода, с които животът започва. Всеки един от тях дава основа на бъдещата личност:
В нарцистичната фаза - до 4 месец, се формира Шизоидния характер;
В сензорната фаза - от 4 м. до 1 г., се формира Оралния характер;
Във фазата на АЗА - от 1 до 2 години се формира Садомазохистичния характер;
Във фазата на съперничеството - oт 2 до 5 години се формира Психопатния характер;
В сексуалната фаза  - oт 4 до 8 г., се формира Ригидния характер;

От мига на зачеването организмът на бъдещия човек започва да формира своите системи и функции в непрекъснат обмен със заобикалящата го среда.  В пренаталния период външните условия са преживяванията на нашите майки и те определят дали ще развием повече частите от своя мозък, отговорни за оцеляването ни или онези, свързани с красота, изкуство и висши идеи. С раждането започва следващия период, по-нататък идва друг и така до края на живота ни. Във всеки един от тези т.н. онтогенетични периоди ние разгръщаме заложените в нас от природата физически и психически умения и качества.

Характерът се приема и като функция на енергийните блокажи, активирали се като защита в момента на характероформиращата травма.

Например във времето за установяване на връзка с реалността – след 5-6 година – потискане от страна на възрастните води до усещане на несправедливост. Според степента и вида си тези базисни травми активират защитни механизми и обуславят проявите и функционирането на личността в живота и обществото.

В естествената психотерапия целта е преработката на характера до неговите адаптивни потенциали. Там, където е травмата и има страдание, след целенасочена работа чрез осъзнаване, преживяване и действие, се изгражда умение. Но не какво да е умение, а се открива дарба на човека – защото вложеното в трансформацията на болката усилие се възнаграждава и осмисля всяка трудност. Този тип работа е като процес на претворяване, в който човек придобива силата си и осъзнава, че е едновременно творбата, но и твореца на своята личност.

По време на бременността и в първите няколко месеца от живота на човешкото същество лишаването от усещане за сигурност, защитеност, стабилност, грижи, емпатия, емоционално съпреживяване водят до базисната травма на отхвърлянето. Отхвърляне от майката – да не желае бебето или самата тя да е преживявала емоции на отхвърляне и несигурност, трудности и др.

Шизоидният характер (шизо – разцепване лат.) се нарича така заради неговото оттеглено и отделено от света присъствие. Той сякаш не принадлежи на този свят – отхвърля го и отхвърля себе си. 

Живее в игнориране и бягство от нещата, които имат потенциала да го наранят. Интровертиран към света на фантазиите при него липсва обективното планиране, но пък има излишък от субективно фантазно планиране.

Основната характеристика на шизоидната структура — това е отстраненост от околните, затвореност в себе си. Шизоидите сa си самодостатъчни и незаинтересовани, но същевременно имат потребност да получат това от друг човек. Често много разсеяни, но и много внимателни едновременно. Те създават впечатление на пасивни и безчувствени, но вътре в тях протичат активна дейност и силни емоции.

Шизоидите могат да притежават разхвърляни способности, но същевременно имат по-голяма сложност при изграждането на близки отношения. Когато се приближава към друг човек, шизоидния тип постоянно сканира полето на отношенията «между» на обекта на опасност/безопасност. Той е твърде чувствителен към интензивната форма на взаимодействие, затова използва своя основен защитен механизъм — затваряне в себе си и своите фантазии.

Наситеният емоционален контакт събира в тях много ресурси и непреработена енергия, защото тяхното „емоционално кошче“ е твърде малко за да поеме силните чувства на другия (дори и да са изпълнени с топлина). Недостигът на съпреживанията ги прави студени за околните. Същвременно с отношението си към чуждите лични интереси те могат да проявят необичайна ранимост, обидчивост и болезнено
самолюбие.

На външен вид често са с хилаво, слабо телосложение, с дълги ръце и крака, като че ли тялото им се съмнява в своето право да съществува. Не са многословни, а са сдържани - такива хора обикновено избират самостоятелна дейност — успешни са в науката, изкуството и всичко свързано с творчество. В интересите си като цяло са постоянни и избирателни.

В  естествената психотерапия  преработеният шизоиден характер се нарича вече Съзерцател или Стратег и проявява силата си през принципа на Мъдростта. 

Чрез осъзнато усилие той е пренасочил творческия си потенциал в материята, черпейки от вътрешното си богатство, а делата му в проявения живот изобилстват от идеи, дълбочина, неподправеност и оригиналност. Щом личността му се заеме със своята истинска задача, тя все повече и повече разбира истинските взаимоотношения между физическия и духовен свят и по-дълбокия смисъл на явленията. С това животът му става с всеки изминал ден по-интересен.

Пътят към доверието в себе си и другия минава през планирането и измеримото целеполагане. Тази необходима връзка с реалността и нейните закони на функциониране се гради и през наблюдение, медитация, творчески занимания, при които неосъщественият творчески потенциал се преобръща в материя, например тъкане, рисуване и т.н. Теоретични и практични занимания с принципа „както отвътре, така и отвън“.  Физически упражнения за укрепване на връзката с тялото. Пребиваване на слънце и на светло.

Орален/зависим характер
От началото на живота си до първата годинка човек е в своята сензорна фаза или фаза на сетивността. Основната потребност на детето през това време е свързана с храненето, включващо не само физиологичната нужда от храна, но и нуждата от „храна“ за сетивата (зрение, слух, обоняние, вкус и допир).

През този период се развива лимбичната система в мозъка, която приема информация от заобикалящата ни среда посредством петте сетива, както и от вътрешната среда и органите на тялото. В лимбичната система се обработва получената информация (усещания, емоции) и се определя по-нататъшното поведение на доверие или недоверие към света и живота. Задоволените сензорни потребности, а именно връзката между майката/обгрижващия/ и детето, са основата, върху която се заражда първичното доверие към себе си, към хората, с които общуваме и към заобикалящия ни свят. В следствие на недостатъчно и ненавременно задоволяване потребностите от гушкане, топлота, близост, хранене, сензорност и обич, човек изживява базисната травма на изоставянето. В здравата връзка родител – дете то изгражда доверието си първо към себе си. Втория стил на възпитание, в което детето се чувства изоставено и неспособно, е при родителско поведение на вкопчване и свръхзащита, които подронват детската самоувереност, липса на насърчаване на справянето на детето извън семейната среда, свръхзадоволяване на въпросните нужди и свръхобгрижване.

Сензорната фаза има отношение и към интелектуалното развитие. Главен защитен механизъм е развитието на интелектуално отношение към себе си и околните, бягство от емоциите и физичността на тялото чрез интелектуална защита и рационализация. Чрез знания и компетенция по всички въпроси оралният характер се стреми да впечатлява и задържа важните за него хора чрез невероятния си ум и способности, като се възпира от показване на чувства и емоции, защото му липсва емоционална самостойност, зрялост и диференцираност, но зависи емоционално от „значимия“ за него друг, за когото се вкопчва, представяйки това поведение за обич.

Оралният характер е предпоставка за развитие на панически симптоматики и фобии. Под вечната повърхностна веселост е страхът да остане самсъс себе си и затова е непрекъснато търсещ компании и развлечения. Отличава се с болезнено колебание и нерешителност, когато му се налага да взима самостоятелни решения, прилепване към идеализирани образи и личности, вкопчване в техните мнения, липса на собствено усещане за нещата – интуицията му не стига до съзнанието под бремето на тревожната бдителност. В него се наблюдават егоцентризъм и духовно обсебване от всякакви чужди мисловни структури.

В естествената психотерапия оралният характер подлежи на преработка до Емпат (лечител).

Неговите адаптивни потенциали очертават способност за фина и дълбока свързаност с отсрещния, обмен на Любов и споделяне, сливане в разумните граници на здрава психична автономност и самостойност.

Прилагайки принципа на Любовта чрез смирено доверие, емпатът асертивно заявява себе си, позволявайки свободата на другите. Вслушва се в собствения си вътрешен глас, от успокоения му развит ум услужливо изплуват точните решения, което го свързва с реалността и още повече затвърждава увереността му в Живота и Любовта като свободно протичаща сила, изобилна и налична за всеки.

Садо-мазохистичен характер
Онтогеничен период на характеровото сформиране – 1-3,4 год., фаза на Аза Главни защитни механизми  са потискане, изместване и пасивна агресия Базисна травма тук е  Унижение, излагане и разединеност – “Аз съм само достатъчно добър, ако ме одобрят другите”. При такъв характер човек е отдалечен от природата си на автентичност, за сметка на другите и тяхното одобрение.

Липсва му себезаявяване и мнение за това как да живее живота си. Смята, че е нужно да угажда на другите като дублираща стратегия, за да се задоволи базисната му травма от унижение и излагане. Той е срамежливо дете, което се чувства отхвърлено и прави всичко възможно да се впише чрез постъпките на добродетелност. Само, че това благоденствие не се дава от здравия център. Самото угаждане и свръхусилие да се впише го отдалечава от собствените му нужди, а това дава излъчването на другите да го подтискат още повече. Заради липсата на граници и невъзможността сам да си ги постави се превръща в една безопасна “изтривалка” в социума. Понеже Садо-Мазохистичния характер също има своите си нужди, но не намира начин да ги изяви, то той трупа автоагресия към себе си и подтиска гнева си пред другите.

Дългото потискане на автоагресия и агресия към другите, често преминава в тревожност, психосоматични проявления и склонност за употреба на психоактивни вещества. Някои характери са склонни да изразяват страданието си като форма на манипулация, а това доста закача садо-мазохистичният емоционален човек. Това се наблюдава в по-интимните взаимоотношения като динамика и структура, като тогава слабостта може да бъде сила за важния значим друг. Вината също е много силна във възприятието на такъв характер. Чувства се виновен за всичко, чувства чуждите страдания, несполуки и винаги е готов да помогне.

В преработен вид характера се превръща в  Здрав Алтруист

В естествената психотерапия преработването на садо-мазохистичния характер е процеса на изграждане на здрав егоизъм като основа на алтруизма. Научаването да казва „не“ и да приема откази е да приеме страха си от излагане и отхвърляне. Да допусне собствената си самостойност и право на себезаявяване, да постави ясни граници без чувство на вина и тревога.

Всичко това се постига с целенасочено осъзнаване на функциониращите потъпкващи механизми, упорито и любящо изграждане на връзка със себе си и своите предпочитания, заявяването им и здравото устояване на тях пред желанията на другите хора, в разумните граници на доброто взаимодействие.

Жертвеността вече не е болезнена и себепотъпкваща, а идва от алтруистичността на една здраво стъпила в цялостта си личност, осъзнаваща се също толкова важна и равнопоставена на другите пред Живота. Това отношение се учи, изработва се и всяка стъпка към него измива травматичната болезненост на зависимостта, водейки към взаимозависимостта и доверието на зрелите хора.

С новата вяра в себе си, той се научава да се заявява и да казва гордо “Не”. Тогава и взаимоотношенията му се подобряват с околните и разцъфтяват с доверие. Отпадат стари приятелства, които са били изградени на принципите получаване и потъпкване. В интимните връзки търси баланса и не се поставя по-ниско, както е мислил в миналото за правилно. Парадоксално, точно с новата придобита вяра и отсъствие на желанието да се впише, той всъщност бива по-социален и бива заобиколен от повече автентични и естествени хора.

Нарцистично-фаличен (психопатен характер)
Психопатният характер се свързва с периода на фаличния стадий между 3-6 годишна възраст. В този стадий гениталните части стават главна ерогенна зона и привличат вниамнието на детето.

Когато детето е преживяло някаква сериозна травма в този период на развитието си – най-често родителите не са успяли да заложат на детето подходящи норми, свръхглезене, липсва на дисциплина и постоянство в неговото възпитание и възпитаване на чувството за принадлежност в общност / кооперация с другите.

Такъв индивид в зряла възраст развива често невротично психопатен характер. На такъв човек му се струва, че е специален, превъзхожда другите и за него правилата не важат. За него целта оправадава средставата и другите трябва да му осигурят това, което иска да има, без да го интересуват техните чувства и потребности.

Неговото верую в живота е - дай, за да получиш! При нарцистично-фаличния има разбирането, че е Богоизбран и има специални привилегии на този свят. При високо ниво на интелигентност такъв тип индивид се превръща в перфектния манипулатор, успява да упражнява с лекота контрол над другите и да ги прави зависими от себе си с лека ръка.

Базисната травма на психопатния характер е страхът е предателство.

Тук има парализиращ страх, че човекът ще бъда предаден, изигран или манипулиран, без да има осъзнатост, че той самият постоянно постъпва с другите по същия начин - при него липсва реална преценка за себе си и средата около него, поради непробивамия Его-балон, с който се обградил.

Психопатният тип често страда от така наречената ‘‘властова невроза ‘‘, която се явява стратегия за справяне и контрол над създадената от него реалност, така че нарцистичното и уязвимо ядро да остане защитено и добре приктрито от другите.
 
В Естествана психотерапия преработката на нарцистично - фаличния характер води до заложения му здрав потенциал на Лидер.
 
Характерът в дълбочината си е смел, силен и стабилен. В преработката се изгражда здрава и сърдечна харизма, преоткрива се на автентичната сила на идивида, в която страхът, че ще бъде предаден и уязвен се превръща в здрава връзка с реалността, качествено лидерство и се насочва навин, защото по правило тези хора за екстраверти. Тогава той започва с удоволствие да се раздава за другите, да градят общи планове за бъдещето, изгражда едно дълбоко доверие в себе си и респектвино в другите. Възпитава се желание не само за лични постижения и интегритет, а и такива на групата и общността, в която той принадлежи, вече може и да служи в името на нещо по-цялосттно и да сублимира вътрешния си лидерски заряд в обществено полезни и значими дейности.

Ригиден, скован характер
След шестата година в т.н. сексуална фаза се полагат основите на разбирането за морал, правилност и неправилност, ред и порядък на нещата.

Когато родителският модел на възпитание е тежък, потискащ, свръхизискващ и понякога изпълнен с насилие, това води до травмата на несправедливостта. Детето е принуждавано да бъде перфектно, вменено му е непосилно чувство за дълг, наложени са му строги правила, потискане на емоциите, забранено му е да греши, да се наслаждава, радва и изразява спонтанно.  В така заложения ригиден характер присъства силна тенденция към песимизъм и безпокойство, че всичко ще се разпадне, ако човек не е постоянно бдителен, което води до неговата натрапливост да бъде винаги в

Личността тук е много стриктна към начина си на живот. Отказва си много радости и удоволствия, защото счита, че могат да попречат на работата.  Подчинява се на строги и закостенели възгледи и теории, потребностите ѝ са жестоко потиснати – особено телесните, има сурово отношение към себе си. В стремежа си към изрядност, спазва ригидна самодисциплина и въздържание от много неща, заради което губи радостта от живота. Тялото е подложено на стресови изисквания, защото си налага свръхчовешкото задължение да изпълнява една идеална представа в живота си, отговаряща на интернализираните авторитети в суперегото си. 

В стремежа си да не бъде отхвърлен и критикуван ригидният характер упражнява и върху другите своя безмилостен перфекционизъм, свръхконтрол, критика и мощен негативизъм. Понеже собствените чувства са блокирани, както и способността за адекватно мислене и осъзнаване, собственото неудовлетворение и подход чрез насилие се проектира върху другите и се демонстрира липса на толерантност и търпеливост, липса на разбиранекъм другите и техните различия и гледни точки. Грешките на другите се помнят, осъждат и не се прощават, вижда се единствено отрицателното. Реакциите са дребнави, педантични и неподатливи. Размерът на раздразнението не съответства на причината. Вътрешна напрегнатост и твърдост.

Ригидният характер не може да се отпусне в преживяването на мига тук и сега, защото е свръхфокусиран в целта, но не и в процеса – пътя, напрегнат е в нейното постигане и невротично забързан препуска след това към следващата си цел без губене на време за отдих, защото постигнатото вече е недостатъчно, а мисълта е вечно проектирана напред в едно фиктивно идеализирано перфектно бъдеще.

Преработката на ригидния характер в естествената психотерапия е процес на свързване на душевния потенциал на човека с най-цялостната форма на проявлението му – Воинът на своята цялостност и воля за пълноценен живот. Той трябва да бъде окуражен да види истината за своята личност, ръководейки се от мисълта, че никой не е съвършен и вместо да затъва в прехвалени теории да се довери на действителния живот и на своето тяло.  Приемайки провала, той е готов да се наслади на успеха. Грешките са повод за уроци, а щом усвои житейските уроци, грешките се пускат. Воинът веднъж завинаги сваля усмирителната си риза и не отминава повече радостите на живота, но има специфичността на един приспособяващ се към живота идеалист, който изпитва идеите си в действителни житейски ситуации.

Така, в течение на времето, Воинът превръща тези идеали в действителност и сам служи за пример на другите. Развива се точна духовна преценка, добри диагностични способности и разбиране за човешкото поведение. Критичността се превръща в разбиране, непоносимостта към другите – в участие, арогантността — в истинска обич и толерантност. Толерантността му разпознава единството в многообразието. Воинът, свързан с принципа на Мъдростта, оставя нещата да се развиват в техния естествен ритъм, проявява търпение и препланира в сихрон с динамиката на Живота.

В заключение е важно е да отбележим, че характерите често са смесени, а чертите им – изявени в различна степен. Разделението им обслужва в случая яснотата на теоретичната обосновка. В работата с клиента терапевтът поставя фокус на уникалността на всеки индивид, тъй като чист тип характер не съществува. В различните етапи на живота е възможно да доминират едни черти на шизоидния характер, а после превес да вземат чертите на ригидния или психопатния характер и тн. Палитрата е уникално пъстра и единственото важно е човек да може да преработи базисните си травми, за да се превърне в здрава и цялостна личност, която да живее пълноценно и щастливо.

Това е интервюто на Живота ми, надявам, се че ще ви е интересно и че чрез отговорите ще ме опознаете по-добре.

- Какво реално ще си мислят за теб хората, когато смъртта каже, че часът е настъпил?
Честно казано, не ме интересува какво биха си казали хората за мен, след кончината ми, защото в последните години искрено спрях да се вълнувам от хорското мнение. От мига, в който осъзнах, че изключително малко хора истински ме познават (броят се на пръстите на едната ми ръка), хорското мнение за мен само ме развеселява.
Искрено убедена съм, че животът ми ще продължи още поне 30-40 г., и ако в първите 40 + г. са ме познавали в една светлина, в следващите 40 г., ще имат възможност да ме видят по нов начин. Вярвам, че тепърва имам да се развивам и да израствам осъзнато в смирение, любов и мъдрост и бих се радвала, ако близките ми ме запомнят като светла, мъдра и любяща личност.

- Харесваш ли това, което показва огледалото, когато застанеш пред него?
Определено „Да“. Изминах дълъг път, за да се превърна от „Грозното пате“ в „Лебед“. За да разбера накрая, че съм се родила красив Лебед, който цял живот се е опитвал да бъде пате..:) Сега се радвам на Лебеда от все сърце. Харесвам как изглеждам, харесвам душата и мислите си, вярвам, че съм добър, искрен, лоялен и много свестен човек. И искрено си благодаря всеки ден за това.

- Малко преди края, когато смъртта е почукала на прага ти и погледнеш живота си в ретроспекция, за какво съжаляваш, че не си направил, станал, бил, живял? Как сега би живял живота си, виждайки го през призмата на крайността му?
Не съжалявам за нищо, което не съм направила. Всичко, което ми се е случило и всичко, през което съм преминала или съм преживяла, са ме превърнали в човека, в който днес съм (и който харесвам). Единствено – ако бях разбрала коя и каква съм по-рано – вероятно бих си спестила много мъки и „погрешни“ решения. Но тогава едва ли щях да съм тук, сега, и да се чувствам точно по този
начин.

- Харесваш ли това, в което сам се превърна с възприятието, отношението и поведението си? 
Да, определено. По-горе отговорих и на този въпрос. Алегорията с Грозното пате и Лебеда беше точно заради контекста на осъзнатата трансформация, през която преминах и продължавам да преминавам.

- Ако сега разбереш, че имаш останали само няколко месеца живот, а вече си обикалял планетата многократно и преживявал до втръсване всички сетивни удоволствия, какво би правил?
Бих изтеглила всичките си спестявания, наела къща край море/океан и заедно със съпруга ми бих се оттеглила да живеем в нея. Може би би ми дошла и музата да напиша книгата, която знам, че някой ден ще напиша. Със сигурност ще правя нещо, няма да чакам смъртта да дойде.:)

- С какво правиш живота на другите по-смислен, а планетата по-любящо място за живеене?
С любовта, която открих в себе си и с това, че не ме е страх да я споделям извън мен.

- Можеш ли да бъдеш благодарен и да обичаш ей така, просто да извира от теб?
Да. Всяка сутрин искрено благодаря на себе си и на Всевишния, за всичко, което съм, което имам и което мога да дам.

- Колко често се реализират най-големите ти кошмари, ако сърдечно знаеш, че всичко в живота е синхронично неслучайно и мъдро водено, така че да извлечеш непреходен смисъл от опита си тук? 
Периодично. В последно време съм забелязала, че около два пъти годишно имам сериозни Вселенски провокации, които буквално ме сриват рязко и вадят всичко най-черно в мен и след които се чувствам тотално разпаднала се. Хубавото е, че все по-бързо се събирам и центрирам и че преминавам с все по-голяма лекота през тези пропадания.

-  Ако все пак се реализират страховете ти, какво би извлякла като опит?
Да внимавам и избирам осъзнато мислите си. Аз и сега се старая да го правя, но в забързаното и натоварено ежедневие, често се включват автоматично дълбоко подсъзнателните ми самосаботиращи програми. Вярвам, че сами сме творци на реалността си и че всяка мисъл има мощен заряд, за това ежедневно си припомням, колко важно е да поддържам високо ниво на съзнание, независимо как изглеждат нещата.

- Познаваш ли се и знаеш ли за какво всъщност си тук?
Смятам, че вече да. Наистина ми отне много време да се опозная, приема и заобичам, както и да открия мисията си. Но сега се чувствам спокойна и уверена, че съм на Пътя си и нямам съмнения, че това ще доведе до нещо добро за мен и развитието ми.

- Можеш ли смирено да се поучиш от добрата градивна критика?
Да. Научих се да не приемам лично нещата, и знам, че всеки вижда в мен различен аспект. Интуитивно усещам кога критиката е добронамерена обратна връзка към мен и когато е в следствие на „натиснато“ бутонче в отсрещната страна. Всяка една ситуация ме обогатява и благодаря за това.

- Вместо да се обиждаш, би ли видял от какво в теб самия те пази обидата? Би ли го преобразувал до спокойна, удовлеворена сила?
Пази ме от капаните на Егото. И понеже в 99 % от случаите, обиждащият ме не ме познава отблизо, реагирам спокойно и смирено, защото знам коя съм и каква е истината за мен.

- Ако съдбата те постави в рискова ситуация, в която от теб зависи животът на друг, би ли поел риска, без да знаеш какъв ще е изходът?
Да. Инстинктивно помагам винаги и в критични ситуации бързо взимам решения и действам веднага.

- Ако те няма, би ли липсвал на света и доброто в хората? 
Ще липсвам на тези, които ме обичат истински или ме чувстват душевно близка. Занимавам се активно с благотворителност и вероятно ще липсвам на тези, на които регулярно помагам.

- Ако ти си книга, какъв би бил сюжетът, къде би стояла, ще бъде ли четена и обогатяваща хората?
Сюжетът ще разказва за Патето-Феникс..) Със сигурност би им била интересна, т.к в нея ще има от всичко по много. Дали ще ги обогатя? Само, ако самите те са готови за това. И да им дам готови формули за щастлив живот, възприемането им ще е индувидуално за всеки.

- Какви съвети би дал сегашният ти на себе си от преди години?
Да се обичам. Ако знаех какво е да се обичам и си бях дала Любов на себе си по-рано – със сигурност живота ми би бил различен и много страдания и пропадания биха ми се спестили.

- Какво би посъветвал ти, старецът, изживял живота си силно и красиво, своето сегашно аз? 
Да забавя темпото и да се наслаждавам на Пътя, Любовта, Хармонията и Мъдростта в живота ми.

- Представи си, че животът ти е филм и го гледаш. Харесва ли ти?
Ще ми хареса краят му. В началото ще изпитвам искрено съжаление и съчувствие към неориентираната главна героиня и глупостите, които сама сътворява и повтаря..Но в края му истински ще се радвам за нея и ще искам да знам до къде ще стигне.

- Ако знаеш, че ти си режисьорът на житейския си филм, какво би променил?
Не знам. Не искам да мисля за това. Вярвам, че всичко, което ми се е случило и всичко, което съм преживяла, ме довело до Тази, която съм сега. А тя много ми харесва и не знам ако по-рано се бе заобичала дали това щеше да ме доведе до тази Тук и Сега.

- Как Би живял, ако се събудиш и установиш, че имаш всички нужни ти ресурси, а проблемите ти са разрешени? 
Ще се наслаждавам на Живота с пълна сила. Ще пътувам с мъжа си и ще му показвам Света. Ще намеря най-добрите лекари и ще го заведа да се оперира, за да може да прогледне и да види всички красоти, за които му разказвам. Ще си направим нашето Място, където ще може да идват близките ни и хората, които искат да ни познават и имат нужда от нас.

- Как би живял, ако знаеш, че всичко което преживяваш сега, вече ти дава всички ресурси, от които реално имаш нужда, а проблеми нямаш, а само най-подходящите за теб житейски казуси? 
По същия начин. Знам, че всичко е в мен и не търся отвън причините, ако нещо не върви. Старая се да променя гледната си точка и възприятията на ситуацията, за да извлека от нея най-доброто.

- Когато слушаш хората, чуваш ли ги наистина?
Не винаги. Аз съм глуха с едното ухо и понякога съзнателно се изключвам когато е шумно край мен и особено ако е неангажиращ разговора. Когато усетя, че е важно за мен или за другия – винаги му отдавам внимание да го чуя и разбера правилно.

- Кое те спъва и как реално би го променил? Искаш ли истински тази промяна?
Спъват ме единствено дълбоко подсъзнателните ми блокажи и програми, които често се включват автоматично. Искам да се променя и да ги премахна в себе си, защото знам че така ще развия истинския си творчески потенциал.

- Ти си един от най-влиятелните хора в света! Какво би променил? 
Бих забранила лъжата. Бих вкарала в училище да се изучава Личностно развитие и Центриране в сърцето. Сигурна съм, че така Светът би станал едно доста по-красиво и приятно място.

- Какво би променил сега в живота си, знаейки че си най-влиятелният човек в своята житейска история? 
Мислите си и саботиращите подсъзнателни програми. За това и уча Естествена Психотерапия – вярвам, че по време на обучението ми ще намеря механизмите, които ще ми помогнат да се справя с тях.

- Ако не се оправдаваш и не влизаш в позицията на жертва в неловка ситуация, за какво би поел отговорност и какво би променил в себе си?
Вече не го правя това. Дълго време живях от позицията на жертва, докато не видях разликата между това Живота да се случва на Мен и Живота да тече чрез мен. Сега сама съм Творец на реалността си и не обвинявам никого за нищо, включително и себе си, защото знам, че всичко по Пътя ми се случва за мое добро.

- Ако не се налага да работиш за пари, какво би правил? 
За кауза, за това да съм полезна и да допринасям с нещо смислено на Света. Но и сега го правя, макар и в малки мащаби.

- Ако си мислиш, че не харесваш това, което правиш, можеш ли да обичаш това, което работиш, така придавайки му качество и смисъл?
Да, мога. Ако съм честна със себе си – ще си призная, че това го правя, от нужда, която ми е важна в момента. И ще й се посветя съзнателно, защото това е изборът ми за момента.

- Какъв беше ти, преди светът да стане теб?
Душа, която вече има в себе си много опитности.

- Можеш ли да живееш истинския себе си?
Мога и се старая.

- Какво би променил, за да станеш от дървен социално сугестиран Пинокио, истински човек?
Вече съм истински Човек. Имам свободата да бъда себе си изцяло и й се наслаждавам истински.

- Ако познаваш реалната си цел, какво ти пречи да се устремиш към нея?
Нищо не ми пречи и съм се устремила към нея вече. Не знам единствено дали е само този Пътя, за това опитвам и експериментирам смело, доверявайки се изцяло на вътрешното си усещане и компас.

- Не е ли това, което уж пречи, част от пътя на постигането, а процесът на преодоляване, самият път?
Да, точно така е. Затова се оставям смело на процеса и знам, че ще ме доведе до красив край.

- Можеш ли да даваш, без да очакваш да получиш в замяна, като самото даване вече те изпълва с радостен смисъл? 
Да и го правя често спонтанно и това изпълва с радост душата ми.

- Кой беше ти, преди да се родят майка ти и баща ти?
Душа-Съзнание, която имаше нужда да преживее всички опитности преди, за да може да изживее и опитността в точно това семейство. И за което съм им безкрайно благодарна.

Теорията на обектните отношения е психодинамична теория, като част от психоаналитичната теория. Тя обяснява динамичните процеси на развитието на психиката като израстваща в отношенията между реалните други в обкръжаващата среда. „Обектите“ в името на теорията тук се свързват с реалните други в света на човека, както и с интернализираните  образи на другите.

Обектните отношения са оформени първоначално от ранните взаимодействия с родителите, тоест първите хора, които отдават грижата си. Тези ранни модели могат да бъдат променени в опита, но често продължават да упражняват влияние през целия живот. Терминът „обектни отношения“ е формално измислен от Фейрбърбън   през 1952 г, но линията на мислене се свързва с активността във формирането на психоанализата от 1917 г. нататък.

Зигмунд Фройд (1856-1939) създава модел на психиката с няколко основни теоретични допускания: психичния живот се активира от енергията на два първични нагона (в първата му нагонна теория - сексуалният нагон и нагонът към самосъхранение; във втората му теория - нагонът към живота и нагонът към смъртта или сексуалност и агресия). Тези нагони представляват изискванията на тялото към психиката и се проявяват като желания и потребности, които търсят специфичен обект за задоволяване. Паметовите следи на тези взаимодействия (включително репрезентациите на значими обекти и отношения) структурират психиката, създавайки все по-сложни образувания.

Мелани Клайн поставя началото на ново направление на психоаналитичните мисли, акцентирайки на изключителното значение на опита в младостта и ранното детство във формирането на емоционалния свят на възрастния човек. Тя развива и продължава идеите на Зигмунд Фройд, като изследва и доанализира по собствен начин детската игра и формулира нови концепции като параноидно-шизоидна позиция и депресивна позиция.

Първоначално идеите й са възприети като радикални и предизвикващи съмнения, но постепенно се налагат в основата на успешната и продуктивна клайнианска школа в психоанализата.

Параноидно-шизоидна позиция
Терминът „параноидно-шизоидна позиция“ означава комплекса от тревоги, защитни механизми, вътрешни и външни отношения на обекта, които по мнението на Мелани Клайн, са присъщи за новороденото в първите месеци на живота му и продължават в тази или друга степен да действат в детството и зрелостта.

В съвременната теория е прието мнение, че параноидно-шизоидните психични състояния играят важна роля за индивида в целия му живот. Основната особеност на параноидно-шизоидната позиция се крие в разцепването на себе си и на всеки друг: човек (обект), който е или добър, или лош, и когато първоначално „добрия“ и „лошия“ обект напълно или почти не се възприемат като едно цяло.

Според Клайн, бебето страда от силна тревога, която предизвиква вътрешно влечение към смъртта, травма, преживяна при раждането, а също и преживяванията на глад и фрустрации. Тя предполага, то вече има зачатъчно его, което се опитва да се справя с преживявания, особено с тревога, с помощта на фантазии на разцепване, проекции и интроекции.

Новороденото разцепва собственото си его и обектът, и по отделността им, като проявява своите чувства на любов и омраза (увлечение към живота и увлечение към (смъртта) в различни части на материята (или гърдите).  В резултат на майчиният обект се оказва разделен на „лошата“ гърда (майката, която бебето възприема като фрустрираща и недоброжелателна) и „добрата“ гърда (майката като любима, любяща и носеща удоволствието). След това и „добрия“, и „лошия“ обекти се въвеждат и се стартира повторен цикъл на проекции и интроекции. Важни аспекти на тази психическа дейност са всемогъществото и идеализацията - лошите преживявания са подложени на всемогъщо отрицание, а добрите се идеализират или се преувеличават.

Това „двойно разцепване“ е много важно за здравословното развитие на новороденото, тъй като му позволява да получи и запази достатъчно добър опит и около този опит, като около ядро, се извършва интеграцията на противоположните свойства на неговата личност. По мнението на Клайн, за създаването на вътрешния обект е необходимо това двойно разцепване за да може в по-късен етап да се преработи „депресивната позиция“ при подрастването.

Характерен за параноидно-шизоидната позиция и е друг вид разцепване — „фрагментацията“, при който обектът и/или собствената личност се разцепват на множество малки части. Постоянното или продължително използване на фрагментации и разцепвания на психиката отслабва крехкото и неинтегрираното его и води до сериозни нарушения.

Клайн смята, че за случването на параноидно-шизоидната позиция влияят както вродените фактори, така и средата. Ключов вроден фактор е балансът на увлеченията към живота и увлеченията към смъртта в психиката на новороденото, а главен външен фактор е майчиното отношение. Ако развитието на бебето протича нормално, то в по-голяма част изживява остри параноидни проблеми и шизоидна защита в ранната фаза на параноидно-шизоидната позиция и в хода на проработката на депресивната позиция.

Клайн твърди, че шизоидният начин на взаимодействие никога не изчезва напълно и че може да се наблюдава като съществуващо психическо състояние и в зряла възраст. Параноидно-шизоидната позиция може да се разглежда като предшестваща депресивната позиция във фазата на развитие, като защита и като регрес по отношение на нея.

Депресивна позиция
„Депресивната позиция“ е психическо състояние, което според М. Клайн има първостепенно значение в развитието на детето. Тя се появява обикновено в средата на първата година на живота на бебето и постепенно се формира и се усъвършенства в ранното детство и периодично се трансформира през целия живот.  Главната роля в нея играе постигането на собствени враждебни чувства и фантазии по отношение на обекта на любовта.  В началото новороденото я усеща като два различни нецели обекта (единият е загрижен и любим, а другия — преследващ и омразен. В ранният етап силната тревога се свързва със собственото изживяване, а в депресивната позиция вече се появява и тревога за обекта.

При обединяването на любимата и омразната фигура, тревогата на бебето започва да се съсредоточава върху благополучието и изживяването на другия като цялостен обект, и това в крайна сметка води до появата на чувство за вина, съжаление и мъчителни чувства, свързани с усилването на любовта.  Възможностите на егото нарастват, възприемането на света става богато и реалистично а всемогъщият контрол над обекта, който започва да се възприема като по-реален и независим, се намалява. По този начин порастването се свързва със загубата и тъгата. Новото възприятие на материята като отделен човек налага препозиционирането на отношенията си с други хора и за това депресивната позиция неизбежно се съпровожда от преживяването на эдиповия комплекс. Появилите се чувства в следствие на депресивната тревога и болка, предизвикват проявите на маниакални и обсесивни защити, принуждавайки бебето да се върне към разцепването и параноидно-шизоидните позиции.

Терминът „депресивна позиция“ може да е етап в развитието на новороденото, в който то преживява съответната интеграция. Може да използва и в смисъла на функциониране в депресивна позиция, която показва способността на индивида да поеме лична отговорност и да започне да възприема себе си и другите като отделни индивиди.

В детска възраст е по-трудно да се постави ясна граница между „невротично“ и „нормално“ и психично здраве и болест, отколкото по-късно в живота.

Емоционалните изблици на малкото дете могат да бъдат двигателно-афективен отдушник на нагоните и вероятността да изчезнат без лечение и последствия е голяма.

Причина за девиантно поведение могат да бъдат външните обстоятелства в живота на детето и с тяхното разрешаване отклоненията в поведението изчезват. Други деца се отклоняват в развитието си поради вътрешни причини, напр., несъзнаван конфликт, който тласка детето към въображаема цел, обикновено загубен обект от миналото. При тях решението, което премахва симптома, е в откриването/преработването на несъзнаваното желание.

Според Ана Фройд, разделянето на малкото дете от майката в периода на биологично единство между тях води до дистрес, който може да бъде разрешен само чрез връщането на майката или в дългосрочен план, чрез установяването на връзка със заместител на майката.

Преходните обекти при детето – психични наличности, инвестирани в тях, функция и роля. 

Един от ключовите представители на теорията на обектните отношения и създател на концепциите за преходния обект, истинския и фалшив Аз е Доналд Уникът. Toй развива принася в психоанализата формулировката за фалшивият самостоятелно (аз) или фалшиво аз. Неговите концепции са за „достатъчно добрата майка" и " банално посветена майка ". По същия начин неговата концепция за "преходен обект" е възприета от много училища по психология.

В съответствие с други психоаналитици, Уиникът заявява, че през първата година от живота на майката и синът представляват единица. Не можеш да говориш за бебето като за отделно от майката. Двете формират неделима психична единица. Уиникът казва, че майката е първата среда, която човек има. Общата основа на неговото последващо развитие. Следователно, и особено в първите месеци от живота, майката е вселената на бебето. Светът е практически синоним на майката. След това се появява понятието „достатъчно добра майка“. Това е тази, която осигурява необходимата грижа за бебето, спонтанно и искрено. Тя е готова да бъде тази база и среда, от която се нуждае детето. Без да е съвършен, не надхвърля грижата, нито пренебрегва бебето. Тази майка поражда истинско Аз, или истинско Аз. Междувременно "банално посветената майка" е тази, която развива прекалено привързаност или прекомерна защита на детето си. Също така е тази, която не е в състояние да отговори на спонтанните прояви на детето. Тя дава началото на това, което Уиникот нарича фалшива личност или „фалшиво аз“.

Майката е като огледало за детето. Малко по малко бебето се отделя от майка си и то трябва да се приспособи към нея. Детето има спонтанни жестове, които са част от неговата индивидуализация. Ако майката ги приветства, то изпитва усещането, че е истинско. Ако това не стане, се изковава чувството за нереалност.

Когато това взаимодействие между майката и бебето се провали, се случва това, което Уиникът нарича "рязане чрез екзистенциална приемственост" - радикално прекъсване на спонтанното развитие на бебето. Това е, което поражда фалшивото аз или фалшивото аз. При тези обстоятелства, бебето става "майка на себе си" и започва да крие себе си, за да се защити. То не успява да се чувства щастливо за своите открития, нито се чувства ценено, въпреки че е. За бебето той е постигнал неговия фалшив Аз или кой се оценява. С това то бележи разрив със себе си и със света. Истинско му Аз е ограничено, фантазира и изпитва неразположение, което никога не може да се разбере сам по себе си.

Развиването на отношенията с преходни обекти се разглежда и като първата „символизация” в живота на човека. Това е способността да си служим със символи, да правим разлика между символ и символизирано. Преходният обект се явява символ на гърдата, която вече се преживява като нещо външно, неподлежащо на контрол и съответно изгубено. Така амбивалентните чувства на обич и омраза се пренасочват към него.

В хода на нормалното развитие, децата изоставят своите преходни обекти. Това става без процес на скръб и траур, а е по-скоро вследствие от това, че детето се научава на други начини, посредством които да се успокоява и да се свързва с обектите. Все пак е възможно първоначалната мека играчка да остане още дълго време необходима в моментите на заспиване, тревожност и самота. Някои деца заменят първия избран обект с друг или с някакви ритуални движения.

Според Фройд, когато майката не откликва на потребностите на бебето, то замества реалността с фантазията, че е в контакт с гърдата (халюцинаторно задоволяване). Халюцинирането на гърдата и храненето обаче не може да утоли глада и в крайна сметка бебето трябва да направи контакт с истинската майка като даде знак чрез поведения, издаване на звуци, гримаси или плач.

Съвременните науки за ранното развитие се фокусират не толкова какво новороденото знае или не знае, а какъв е капацитетът му да се учи от опита си. Кърмачето е „нормално“, ако неговите резки преходи от блаженство в тревожност, страх и магическо мислене (т.е. „халюцинации“ и “налудности“) преминават с времето. Ако времето тече и кърмачето не се учи, спираме да го считаме за нормално. Децата имат налудности и халюцинации, но те си проправят път през тях учейки се от опита си (без да взимат лекарства, за разлика от възрастните). Несъзнаваните налудности са фиксирани идеи и представи, които не подлежат на промяна под влияние на опита, но върху които с помощта на психоанализата може да се окаже въздействие. Това “възстановяване от объркването” позволява възстановяване на контакта както с реалността, така и с фантазиите.

В теорията на Клайн безсъзнателните фантазии стоят зад всеки психичен процес и съпътстват всяка психическа дейност.  Фантазията е психически израз на като либидни, така и агресивни импулси, а също и защита срещу тези импулси. 

Понятието безсъзнателни фантазии е въведено от Фройд, който смята фантазирането за филогенетична наследствена способност на човешката психика. Клайн доразвива идеите му, но и значително ги разширява, т.к работи много с деца и това й дава обширна представа за съдържанието на детските фантазии Клайн и последователите й подчертават, че фантазиите, които взаимодействат с опита, формират развиващите се интелектуални и емоционални свойства на човека.

Едипов комплекс 

Митът за Едип представя родителските взаимоотношения през фантазията на детето. Той започва с разказа за изоставянето на новородения Едип от майка му, подстрекавана от баща му. Митът е изява (екстернализация) на несъзнаваната фантазия на детето за това как родителите му го убиват, за да се наслаждават сексуално един на друг. Според Фройд Едиповият конфликт е ключова тема в несъзнаваното на детето във възрастта между 3-6 годишна възраст.

Наречен на героя от древногръцката трагедия за цар Едип, който, без да знае това, убива собствения си баща и се жени за собствената си майка; знаейки истината, той се ослепява. За подобни преживявания на момичетата Фройд въвежда концепцията за "комплекса на Електра". Според Фройд във фалическата фаза на сексуалното развитие (3-5 години) детето се сблъсква с остър конфликт по отношение на родителите си. И така, момчето изпитва сексуално влечение към собствената си майка и желание да елиминира баща си като съперник (положителен Едипов комплекс). Страхът от наказание от страна на баща му (кастрационен комплекс) кара момчето да изостави либидните привързаности, които са десексуализирани и частично сублимирани. Тъй като не може да се отърве от баща си, момчето се идентифицира с него, възприемайки чертите на поведението на възрастен мъж, както и система от морални инструкции и забрани, присъстващи в един възрастен, които оттук нататък стават част от неговата личност. Наблюдава се и обратното желание – да замени майката като обект на желание за бащата (отрицателен Едипов комплекс). Често и двете форми се комбинират и възниква амбивалентно отношение към родителите - следствие от присъщата на всеки човек бисексуалност. 

Един от най-честите симптоми на Едиповия комплекс са фантазиите на децата за любовния живот на родителите им. Например, децата често ревнуват, защото наистина искат вниманието на родителите си. 

Едиповият комплекс е нормална част от развитието. Това обаче може да се превърне в проблем, ако детето изпитва гняв и омраза към родителя от противоположния пол и желае да го замести в семейната структура. Този комплекс се появява в много произведения на голяма литература и ето примери:

• В Едип цар на Софокъл Едип несъзнателно убива баща си Лай и се жени за майка си Йокаста. Тогава той научава, че е техен син и крал на Тива.
• Хамлет несъзнателно убива баща си Клавдий и се жени за майка си Гертруда в Хамлет на Шекспир. Тогава той научава, че е техен син и принц на Дания.
• В „Изгубеният рай“ на Милтън Адам несъзнателно убива сина си Абел и се жени за дъщеря му Ева. Тогава той научава, че е техен баща и царят на Едем.

Ако някой има Едипов комплекс, той вярва, че любовта е форма на съперничество, а агресията и контролът са в основата на привличането между мъжете и жените. Много хора с това състояние също вярват, че не любовта, а силата и борбата са в основата на връзката между майката и нейното дете, което затруднява хората, страдащи от Едиповия комплекс, да развият любящи и трайни взаимоотношения в зряла възраст. Чувството за неадекватност, ниско самочувствие или липса на самочувствие може да са най-честите симптоми на Едиповия комплекс.

В съвременната психоанализа понятието Едипов комплекс често се използва в широк смисъл, за обозначаване и характеризиране на цялата гама от взаимоотношения в рамките на "семейния триъгълник" (майка-баща-дете), които сега стават част от неговата личност. Наблюдава се и обратното желание – да замени майката като обект на желание за бащата (отрицателен Едипов комплекс). Често и двете форми се комбинират и възниква амбивалентно отношение към родителите - следствие от присъщата на всеки човек бисексуалност. За Фройд и представителите на класическата психоанализа Едиповият комплекс става крайъгълен камък на тяхната теория, както и разбирането им за невротичните конфликти и психопатологичното развитие. 

Източници/ Литература:

Българско психоаналитично общество - www.psychoanalysis.bg

Д-р Светлозав Василев, „Съвременна клайнианска психоанализа“

Орлин Баев, „Обектни отношения при характеропатиите“ - БАЕП

Мелани Клайн Тръст /Melanie Klein Trust

Уиникът Д.У. (1999). Игра и реалност

Валентин Стоилов, психолог , Управител на „Детско развитие“ ЕООД

Проф. д.п.н.Павел Александров, „Едиповият комплекс в огледалото на
инстинкта“

З. Фройд „Класическа психоанализа“

Бърнаутът (burnout) – или емоционалното прегаряне – е феномен с нарастваща честота в съвременния свят. Това е състояние на емоционално, физическо и психическо изтощение, което често се дължи на продължителния стрес в работната среда.
Като психолог, често срещам пациенти, които се борят с този проблем – изнервени, изтощени и отчуждени от работата си и близките си.

В духовния смисъл, бърнаутът (burnout) може да бъде разгледан като дълбоко усещане за откъсване и загуба на връзка със смисъла и целта в живота. Това състояние често възниква, когато човек е отделил твърде много време и усилия на външни цели и притеснения, без да обръща достатъчно внимание на вътрешните си нужди и духовна хармония.

Много хора изпитват бърнаут (burnout), когато усещат, че техният живот е изчерпан от смисъл, а ежедневните задължения нямат принос към тяхното вътрешно удовлетворение или духовно благополучие.
Това е знак, че е време да се обърнат навътре и да преоценят ценностите и целите си.

Ще се опитам да ти обясня малко по-подробно защо и какво се случва.

Тялото ни се състои от материя, дух и съзнание.
Духът (душата) е чиста енергия, а съзнанието - умът и несъзнаваното.

Съзнанието ни непрекъснато еволюира - това е целта на душата ни - да израства и да преминава от едно ниво на съзнание в друго.

Парадоксът в еволюцията на съзнанието ни е в това, че ние не се издигаме от точка „А” към точка „Б”, а по-скоро се движим по синусоида, по равнинна крива, където нашето възприятие се люшка нагоре-надолу.
Колкото и да се опитваме да останем на върха на еволюционната крива, неизбежно се спускаме обратно надолу до най-дълбоките и тесни процепи на съзнанието си.

Животът ни е като моряшка фанелка - на бели и черни ивици или „от тигана-в огъня”. По този начин се успокояваме пред неизбежността на съдбата. От тези представи обаче животът ни не става по-лек.
Животът продължава да ни завихря по синусоидата, като че ли сме част от гигантски механизъм, в който ролята ни е да си пестим енергията по време на подем и да я отдаваме, когато започне падането.

Обаче на кого я отдаваме?
Нашето триизмерно съзнание пребивава в затворено пространство (тялото) и боледува от всякакви фобии. Най-голямото нещо което може да си представи, това е същата двуизмерна синусоида на живота във вид на триизмерната спирала на еволюцията. И след това - твърда умствена абстракция на базата на несъзнателни импулси или пресята информация от по-високи измерения, през ситото на човешкия разум.

Само ако се изстръгнем от третоизмерния свят към четириизмерни, петизмерни и нагоре пространства, можем да разберем поне нещо за себе си т.е. да видим реалността такава каквато е без да се нарушава от гравитацията и изкривяването на времето.

Тук се крие цялата истина за динамиката и застоя на човешкото съзнание.
Ние сме това, върху което се фокусира нашето внимание (енергията). Вниманието на човека е преобразувател на светове, както на нискочестотни, така и на светлоносни.
Ако човек е фиксиран само в третоизмерния свят, то той е обречен вечно да блуждае в неговите тъмни „подземни коридори”.

За човек, цялата истина се помещава във фокуса на вниманието му.

Където попадне лъча на третоизмерното фенерче на съзнанието му, това е и неговата реалност.

Целия му живот може да премине под хипнозата на кръгчето му от светлина. Човек целенасочено започва да търси изход от тъмницата на съзнанието и ако напусне затвора на триизмерната си реалност и ще стане свободен.

Процесът на преминаването на триизмерния човек към по-обемно възприятие обикновено е драматично.
Трябва да премине през невидим праг в съзнанието си и колкото е по-близо човек до тази фатална черта, толкова по-силни енергии го връхлитат и най-често - “прегаря”.

Разумът не успява да „преработи” по-високите вибрации т.е. да си обясни логически, по обичайния начин какво става с него.

В тези моменти само огромната сила на волята може да помогнат да предотврати срива на разума и ужаса на прегаряното..
Всичко, което човек е познавал през годините си, целия му духовен опит, не му помога да си обясни, защото го самосаботира.

Медитациите не работят както преди, осъзнатите сънища секват.
Дори вътрешният глас ти се струва, че те е напуснал.

“Самотата” е осезаема.
Към нея идва и страха - не животинския, който се е научил да контролира, а енергийния.
Този страх не е в корема, а на повърхността на тялото - прилича на хладен, съскащ обръч, който изстисква съзнанието.

В главата ти бучи и енергията така силно се върти в гърдите ти, че започва да усещаш силни болки, в гърлото усеща постоянно парене, което отслабва гласа ти.

Това е старта на необратимия процес на трансформацията и възнесението, дори и все още да се придържаш към старото, да продължаваш да четеш духовни книги, където мъдреците описват извисяването на духа като екстаз от чувства, като всеобхватна любов и в същото време докато четеш тези думи, в душата ти има само една пустота.

Когато душата се придвижва към ново за нея състояние - това е огромен стрес и за физическия й носител.

Заради новия приток на енергия, душата вибрира от възбуда, а човешкият й фрагмент преживява шок.
В човека се случват процеси на промяна на съзнанието и трансмутация на тялото.
Човешкият фрагмент успява да премине в качествено ново измерение с различно мислене и светоглед. Новият човек сега може да се посмее над стария си кръгозор, разглеждайки го многоизмерно: едновременно отвътре и отвън.

Преходът към ново ниво на съзнание става скокообразно, понякога внезапно.
До колко ще разшири съзнанието си човек, до къде ще се разпростре вниманието му, всичко зависи от неговата воля и намерение.

Ако човек покорявайки макрокосмоса, игнорира микрокосмоса, то съзнанието му ще се развива нехармонично.

Само когато се балансира в макро и микрокосмоса, човек може да се развива хармонично. Той ще започне да възприема реалността от всички страни, постигайки самата същност на материята и пространството.

Когато при душата идва жаждата за промени, тя търси вид на нова енергия, която тя трябва да трансформира в себе си.
За да стабилизира психиката си, човек е принуден постоянно да пуска насъбраната енергия от висшите центрове в нисшите.

Докато е в това състояние, човек трябва да прави повече физически упражнения, да пребивава сред природата. Ще дойде период, в който човек ще се почувства като проводник, през който преминава енергията.

Ще му се струва сякаш на главата му са монтирали голям светлинен кабел, по който струи светлина.
Част от енергията се поглъща от тялото, друга минава през краката в земята, а най-много от енергията се излъчва навън.
Тялото става леко и еластично: то сякаш свети отвътре, привличайки вниманието на другите. В гърдите става трансформация.

Сърцето, затворено и приглушено от нискочестотната енергия на социума, от мъничък фитил пламва в големия пламък на любовта.
Тази любов се излива сама по себе си без всякакви причини, изглажда всички ъгли, опипва всички части в съзнанието му.

• Без любовта, съществуването във висшите сфери е невъзможно.
• Любовта е като „ лепило”, което споява противоположните енергии.
• Любовта не е морално качество, а еволюционно. Без нея няма възможност за разширение на съзнанието чрез интеграция на частите.

Човекът става посредник между многомерната Вселена и третоизмерната матрица, принуден да споделя с останалите хора своята преизпълваща космическа енергия. Иначе ще стане застой на енергията.

Той разбира, че този който първи се „пробуди” от безсъзнателното пребиваване в третоизмерния свят, трябва да буди и останалите „спящи”.
Такъв е законът на еволюцията.
А колко хора е събудил, зависи от неговата енергоемкост и сила на намерението, както и от „мисията”, която му е възложена от Висшия му Аз.

Просветленият човек знае, че енергийните възходи и падения на хората ще тормозят съзнанието им дотогава, докато човек не се събуди и не започне да осъзнава, че твори собствената си реалност…

Спирам до тук засега, за да не ви “стресирам” повече..)

За да ви пиша, за да сте тук и да четете това, значи вече, сте готови да преминете отвъд историята с бърнаута (burnout) и да се превърнете във Висше Творческо Същество.
Бъдете светлина по Пътя си!

С обич,

Биляна

В съвременния свят, изпълнен с предизвикателства и стрес, много от нас могат да се окажат в капана на непрестанния вътрешен диалог, който често е пълен с тревожни и негативни мисли. Тези автоматични мисли може да изглеждат безвредни на пръв поглед, но когато не се контролират, те могат да окажат сериозно влияние върху нашето психическо и физическо здраве.

Автоматичните мисли са краткотрайни, спонтанни мисли, които бързо преминават през съзнанието ни. Те обикновено са реакции на определени стимули или ситуации и често, изместват вниманието ни от реалността към едно по-негативно пространство.
Тъй като те са толкова бързи и автоматични, може дори да не осъзнаем влиянието им върху емоционалното ни състояние.

Негативните автоматични мисли могат да захранят цикъл на неадаптивни мисловни модели. С течение на времето, тези модели могат да доведат до развитие на тревожни разстройства, депресия и понижено самочувствие.
Без съзнателната ни намеса, те формират основата на нашите убеждения и възприятия.

Примери за автоматични мисли:

Съседът не те поздрави → Той мисли нещо лошо за мен.
Усетих някакво възелче в подмишницата си → Това е нещо лошо, може би е някакъв вид тумор.
Връща се от ресторанта и си спомня забавен момент → прекарах страхотно.
Лекарят потвърди нейната диагностична хипотеза → аз съм отличен специалист.
Чух смях зад стената в съседния отдел → Смеят се на някаква шега.
Един познат разказва подробно за работата си → Това не ми е много интересно.

Вероятно забелязвате, след като прочетохте тези примери, че автоматично реагирате емоционално на автоматичните мисли, например започвате да се тревожите малко за онзи човек, за когото съседът ви мисли нещо лошо, или се чувствате малко горди с лекаря, който се чувства като компетентен специалист.
Автоматичните мисли влияят на това как се чувстваме и как се държим.

В когнитивно-поведенческата терапия автоматичните мисли са крайъгълен камък, защото тяхното влияние върху емоциите и поведението е доста мощно.
Ако можем да идентифицираме автоматичните мисли и да направим нещо по въпроса, можем да променим много към по-добро по отношение на нашето благосъстояние и поведение.

Идентифициране на автоматични мисли

По правило идентифицирането на автоматичните мисли не е трудно: „Какво си мислехте в тази ситуация?“ или „Каква мисъл мина през главата ви в този момент?“

В психотерапевтичната практика обаче, както знаете, лесните пътища могат да бъдат намерени само в учебниците по психотерапия и обучителните семинари ????

Чувала съм отговора стотици пъти:

• "Не помня какво си мислех"
• „Не знам какво ми минаваше през главата.“
• и големите хитове на всички времена „ДА, НИЩО НЕ МИСЛИХ“ и „НЯМАХ НИКАКВИ МИСЛИ ЗА ТОВА“

Какво да правим с автоматичните мисли?

• Научете се да ги разпознавате. За да контролирате автоматичните мисли, първо трябва да се научите да забелязвате кога и какво точно чувате в главата си. Обърнете внимание какво точно сте си помислили в конкретна ситуация, особено ако изпитвате негативни емоции. Запишете автоматичните си мисли, ако ви помагат. С течение на времето ще станете по-уверени в откриването на автоматични мисли. Научете се да идентифицирате автоматичните мисли, които не ви помагат да се адаптирате към живота, тоест неадаптивните.
• Научете се да си задавате въпроси. Запитайте се дали има добри доказателства, че тази мисъл е вярна. Добрите доказателства са фактите. Лоши доказателства – предположения, предчувствия, преценки, четения в главите на други хора и т.н. Научете се да намирате добри доказателства както за, така и против автоматичните мисли. Това ще ви помогне да постигнете баланс в главата си.
• Научете се да виждате алтернативни обяснения. Автоматичните мисли, като правило, звучат като изречение: недвусмислено и сурово. Това обаче не винаги е вярно. Научете се да разглеждате ситуацията от различни ъгли, представете си как други хора биха могли да мислят за същото, какви алтернативни обяснения може да има за случващото се. Това ще ви помогне да видите, че автоматичната мисъл не описва точно какво се случва или не ви помага да се адаптирате към житейските обстоятелства.
• Използвайте хумор. Въпреки че автоматичните мисли могат да бъдат сериозни и да ви засегнат силно и въпреки че могат да бъдат свързани със сериозни психологически затруднения, може да бъде малко облекчение, ако внесете малко хумор в това, което се случва в главата ви.

Резултатът от такава работа с автоматичните мисли ще бъде адаптивен отговор , когато в отговор на негативна, неадаптивна автоматична мисъл човек е в състояние да даде отговор в себе си, който му помага да се справя по-добре със стреса и трудностите.

Когнитивната поведенческа терапия (КПТ) предлага мощен инструмент за справяне с автоматичните мисли, наречен когнитивно преструктуриране. Тази техника изисква от нас да идентифицираме негативните мисли и да ги предизвикаме чрез логически анализ или алтернативни перспективи. Чрез този процес не само че идентифицираме и осъзнаваме неефективните си мисловни модели, но и ги трансформираме в по-позитивни и адаптивни такива.

Невропластичността е способността на мозъка да се променя и адаптира в отговор на нови преживявания, учене и наранявания. В контекста на психотерапията, невропластичността е ключова концепция, защото тя обяснява как психотерапевтичните подходи могат да предизвикат промени в мозъчната структура и функции.
Чрез повторение на положителни мисловни и поведенчески патерни, терапията може да стимулира преструктуриране на невронни връзки и да допринесе за по-добро психично здраве
Практикуването на позитивни утвърждения и съзнателност (mindfulness) засилва невропластичността – способността на нашия мозък да се адаптира и променя.
Редовните упражнения с утвърждаване и медитация създават нови невронни връзки, които поддържат положителното мислене и саморегулацията.

Как можем да поемем управлението на Автоматичните Мисли?

• Опитвайте се да уловите моментите, в които негативните мисли най-често се появяват – това може да бъде по време на монотонни дейности като пътуване или чакане. Осъзнаването е първата стъпка към промяната.
• Поддържайте дневник, в който да записвате тези мисли. Анализирайте ги, за да разберете техния произход и основание.
• Заменете негативните мисли с позитивни утвърждения, които подкрепят вашите цели и личностно развитие. Напомняйте си, че вашето тяло има силата да се възстановява и поддържа здравето.
• Използвайте медитативни техники, за да засилите способността си да останете в момента, и да управлявате по-добре вътрешния диалог.

В рамките на когнитивно-поведенческата терапия (КПТ), осъзнаването и променянето на автоматичните мисли е основен терапевтичен компонент.
Терапевта работи с клиента, за да му помогне да идентифицира тези мисли, което може да включва записване на мислите или обсъждане на ситуации, в които те възникват.
След като мислите бъдат разпознати, те се анализират критично, за да се установи доколко са реалистични или полезни.
Клиента се насърчава да предизвиква автоматичните мисли, като събират доказателства в подкрепа или против тях.
Целта е да се заменят негативните и изкривени мисли с по-реалистични и позитивни алтернативи. Процесът помага на хората да възприемат ситуациите и емоциите си по нов начин, което в дългосрочен план води до подобрение на настроението и поведението им.

Никой не е имунизиран срещу автоматичните мисли, но чрез съзнателни усилия и стратегии, можем да ги трансформираме, като по този начин подобрим емоционалната си устойчивост и цялостното си благополучие.

С всеки ден, в който култивираме позитивни мисли, ние не само се борим с негативността, но и се насочваме към по-щастлив и здравословен живот.

Ключът към промяната е във вашите собствени ръце и всеки един нас има силата да промени модела им.
Чрез когнитивно преструктуриране и други техники можете не само да преодолеете влиянието на автоматичните мисли, но и да постигнете устойчиво подобрение в качеството на живота си.

Не се отказвайте – всеки успех започва с малки стъпки, водещи към значителни преобразования.
Включете позитивността в ежедневието си и наблюдавайте как животът ви започва да се преобразява в една по-добра и високоефективна версия на самия вас.
С времето, усилията ви ще се трансформират в една неизменна част от вашата идентичност, пренасяйки ви към по-осъзнато и пълноценно съществуване.

С обич,

Биляна

Попаднах на тази мъдра притча, която така нагледно и прекрасно описва защо и как се съпротивляваме срещу естествената трансформация на живота, която ни се предоставя.

ГОЛЯМАТА МЪХНАТА ГЪСЕНИЦА

Гората кипяла от живот, а под ниската тучна растителност на земята голямата мъхната гъсеница говорела на своята групичка от гъсеници последователки. В обществото на гъсениците почти нищо не се променяло. 

Работата на голямата мъхната гъсеница била да следи групата, така че старите традиции да се почитат и спазват. Защото те били свещени, в края на краищата.

"Говори се", казала голямата, мъхната гъсеница между две хапки зелено листо, "че има един дух на гората, който предлага на всички гъсеници една голяма, нова сделка." Мляс-мляс. "

Аз реших да се срещна с този дух, а после ще ви посъветвам какво трябва да направим."

"Къде ще намериш духа?", попитал един от последователите.

"Той ще дойде при мен", казала голямата, мъхната гъсеница. 

"Както знаете, не мога да се отдалечавам много. Извън горичката няма храна. Не мога да остана без храна." Мляс-мляс.

Така че когато останала насаме, голямата мъхната гъсеница извикала с пълно гърло горския дух и след малко големият тих дух й се явил. Горският дух бил много красив, но голямата мъхната гъсеница не успяла да го види добре, понеже не й се надигало от уютното легло от листа.

"Не ти виждам лицето добре", казала голямата гъсеница.

"Качи се малко по-високо", казал горският дух с благ глас. "Аз съм тук и те чакам." Но гъсеницата си останала където била. В края на краищата, това била нейната къща, а горският дух бил на гости.

"Не, благодаря", отвърнала голямата мъхната гъсеница. "Излишно усилие е. Кажи ми, какви са тези приказки за някакво голямо чудо, което е достъпно само за гъсениците - не за мравките и стоножките - ами единствено за гъсениците?"

"Вярно е", казал горският дух. "Вие си заслужихте един удивителен дар. И ако решите, че го искате, ще ви обясня как да го получите."

"Как така го заслужихме?", попитала голямата, мъхната гъсеница, дъвчейки вече третото листо от началото на разговора. "Не помня да съм подписвала каквото и да е."

"Заслужихте го с прекрасните си отколешни усилия да запазите гората свещена", рекъл духът.

"Хайде, бе!", възкликнала гъсеницата. 

"Че аз правя това всеки ден, всеки ден. Аз съм водачът на групата, ако искаш да знаеш. Тъкмо затова разговаряш с мен, вместо с някоя друга гъсеница." 

Като чул тази хвалба, горският дух се усмихнал на гъсеницата, макар че тя не могла да види това, тъй като упорито продължавала да седи на листото. "От доста време поддържам гората свещена", заявила гъсеницата. "И какво ще получа?"

"Един изумителен дар", отговорил горският дух. 

"Сега можеш, благодарение на собствените ти усилия, да се превърнеш в красиво крилато създание и да полетиш!

Ще притежаваш прекрасни цветове, а подвижността ти ще удивява всички, които те видят. Можеш да отидеш където си пожелаеш в гората и да политнеш над нея.

Ще можеш да намираш храна където си поискаш и да се срещнеш с нови, красиви крилати създания. 

Можеш да постигнеш всичко това незабавно, ако пожелаеш."

"Летящи гъсеници!", замислила се мъхната гъсеница.

 "Не може да бъде! Покажи ми няколко такива летящи гъсеници, ако е вярно. 

Искам да ги видя."

"Лесна работа", отговорил духът.

 "Просто отиди на някое високо място и се огледай. 

Те са навсякъде, пърхат от клон на клон и водят прекрасен, пълноценен живот на слънце."

"Слънце!", възкликнала гъсеницата. 

"Ако ти наистина си горският дух, значи знаеш, че слънцето е прекалено горещо за гъсениците - то направо ни опича - съсипва ни косъмчетата, както знаеш... затова трябва да стоим на тъмно - няма нищо по-лошо от гъсеница с разрошени косъмчета."

"Когато се превърнете в крилати създания, слънцето ще подчертава красотата ви", казал любезно и търпеливо духът.

 "Старите ви начини на съществуване ще се променят коренно и вие ще захвърлите старите навици на гъсениците на земята, за да се зареете във висините на крилатите същества."

Гъсеницата замълчала за миг. "Ти искаш да напусна удобното си легло тук и да поема на път до някое огряно от слънцето възвишение, за да видя доказателството?"

"Ще трябва да го направиш, ако искаш доказателство", отговорил търпеливият дух.

"А, не", казала гъсеницата, "не мога да го направя - трябва да се храня, както знаеш. 

Не мога да ходя на разни непознати слънчеви хълмове и да зяпам, когато тук ме чака работа. Прекалено опасно е! 

Освен това, ако ти наистина беше горският дух, щеше да знаеш, че очите на гъсениците сочат надолу, а не нагоре. 

Големият земен дух ни е дал хубави очи, които гледат надолу, за да си търсим храна - всяка гъсеница знае това. Ти ме караш да върша крайно неуместни за гъсениците неща", заявила подозрително мъхнатата гъсеница. 

"Ние никога не гледаме нагоре." Тя отново замълчала. 

"Та, как ще стане тази работа с летенето?"

Тогава горският дух й обяснил процесът на метаморфозата. 

Разказал й как гъсеницата трябвало да вземе сериозно решение за промяната, тъй като веднъж започнал, процесът не можел да се върне назад. 

Обяснил как гъсеницата може да използва собствената си биология, докато е в пашкула, за да се превърне в крилато създание. 

Обяснил как промяната изисква саможертва, период на притихване и мрак вътре в пашкула, докато всичко стане готово за израстването й в красиво, пъстроцветно крилато създание. 

Гъсеницата го изслушала кротко, без да го прекъсва и без да спира да мляска.

"Дай да се разберем", заявила най-безцеремонно гъсеницата накрая. 

"Ти искаш всички да легнем и да се подложим доброволно на някакъв биологичен процес, за който никога не сме чували. После трябва да се съгласим този биологичен процес да ни обгърне в непрогледен мрак месеци наред?"

"Да", казал горският дух, разбирайки много добре накъде отива разговорът.

"И ти, като големия горски дух, няма да направиш това вместо нас? Ние трябва да го направим сами? Нали каза, че сме си го заслужили!"

"Заслужихте си го", отвърнал тихо духът."

И си спечелихте силата да се промените в новата горска енергия. 

Дори докато седиш на това листо, тялото ти е готово да го направи."

"Какво стана с дните, когато храната падаше от небето, водите се разделяха, а градските стени падаха - и други такива неща? Аз не съм глупава, така да знаеш. 

Може да съм голяма и мъхната, но не съм вчерашна. 

Духът на Земята винаги върши тежката работа, а от нас се иска само да изпълняваме указанията. 

А ако направим каквото искаш ти, ще умрем от глад. 

Всяка гъсеница знае, че трябва да яде непрекъснато...", мляс-мляс, "за да оцелее. Твоята голяма нова сделка ми се вижда много подозрителна."

Гъсеницата помислила малко и заявила на горския дух: "Отхвърля се!", а после се огледала да види кое листо да захапе. Горският дух се обърнал да си върви и чул гъсеницата да си мърмори: "Летящи гъсеници! Как пък не!" Мляс-мляс.

На другия ден гъсеницата издала указ и събрала последователите си на конференция. Всички гъсеници притихнали и заслушали внимателно какво е научила за бъдещето голямата, мъхната гъсеница.

"Горският дух е зъл!", заявила гъсеницата на своите последователи. 

"Той иска да ни подмами на едно много тъмно място, където със сигурност ще умрем. Иска да повярваме, че собствените ни тела ще се превърнат някак си в летящи гъсеници - трябва само да престанем да се храним за няколко месеца!" Тази забележка предизвикала силен смях.

"Здравият разум и историята ще ви покажат как постъпва големият земен дух", продължила голямата мъхната гъсеница. 

"Никой добър дух няма да ви отведе в непрогледния мрак! 

Никой добър дух няма да ви накара да направите нещо толкова ужасно със себе си! Всичко това са уловки на големия лош горски дух." 

Гъсеницата се надула от собствената си значимост, готова да продължи речта си. 

"Аз се срещнах със злото и го разкрих!" 

При това признание останалите гъсеници полудели от възторг и понесли голямата мъхната гъсеница на малките си космати гръбчета в кръг, възхвалявайки я, че ги е спасила от сигурна смърт.

Напускаме това тържество на гъсениците и се издигаме леко над гората. 

Докато бурните възгласи отшумяват, ние се издигаме над покрива от листа, който скрива най-долния пласт на гората от слънчевите лъчи. 

Издигаме се полека над листния покрив и се озоваваме в просторите, запазени за онези, които могат да летят. 

Радостното ликуване на гъсениците отслабва и ние се потапяме във великолепния свят на летящите. 

Там, под топлите слънчеви лъчи, от дърво на дърво прелитат десетки пъстри летящи гъсеници, които се наричат пеперуди, всяка една накипрена във великолепието на цветовете на дъгата, някои от тях са дори стари приятелки на голямата мъхната гъсеница долу - всяка една усмихната и без грижа за прехраната си - всяка една преобразена от големия дар на горския дух.

Тази притча разказва за нещо, което е реално, но изглежда страховито или нелогично, когато се анализира по стандартите на един интелект, благоговеещ пред старите методи. 

Гарантирам ви, че ако гъсениците наистина можеха да мислят и да провеждат събрания, някои от тях никога нямаше да се подложат на метаморфозата! 

Освен това щяха да се разделят на две политически групи, за и против метаморфозата - и вероятно изобщо нямаше да се огледат, за да видят какво се случва с поддръжниците на промяната. Типично за човешката природа е да се окопаеш в горичката и да останеш там, стига положението да те устройва поне мъничко. 

Дори на най-тъмните места има съпротивление към промяната, понеже понякога ние се заравяме в нашите дупки и се обграждаме със старите си навици.

С течение на времето старите навици стават свещени, а новите се превръщат в богохулство.

За жалост глупостта на гъсеницата, която отказва да се превърне в пеперуда, се наблюдава ежедневно при хората..

На всичкото отгоре на някои не им стига просто да отхвърлят духовната промяна, ами сформират организации и проповядват наляво-надясно да следват техните стъпки. 

Чувстват се по-силни, когато се обграждат с единомишленици - особено ако са ги убедили сами. Историята е пълна с трагичните възходи и падения на различни култове, което продължава и до днес.

Колко от вашите собствени познати са отхвърлили нещо ново по единствената причина, че онова, което вече имат, е "достатъчно добро"? 

Дори когато им поднасят дарове, някои хора се чувстват недостойни да ги приемат или се опасяват, че има някаква уловка. 

Това се дължи на основаното на страха мислене и взимане на решения, което е стожерът на старата земна енергия. 

В случая с гъсеницата, тя се страхува, че ако напусне убежището си, няма да може да продължи да се храни както е свикнала - дори за да се увери, че гъсениците могат да летят.

Метафорично това означава, че ние взимаме решения въз основа на страха, който ни пречи да прекрачим уверено на следващото ниво на съзнание. 

Някои от нас отказват да отидат дори на събиране, пазар или гости, за да видят нещо, което са им похвалили. 

Ние си мислим: не може да е вярно, следователно не е вярно. 

После се залавяме за работата си и пак оставаме на тъмно.

Забележете, че макар да познаваше нагласата на гъсениците, горският дух не се опита да защити новите дарове, нито да убеждава гъсеницата. 

Горският дух просто обичаше голямата мъхната гъсеница, независимо от постъпките й, и й каза истината. 

Гъсеницата беше оставена да реши сама дали да приеме тази истина в живота си, или да се придържа към ставите си порядки. 

Забелязахте ли, че духът на гората помоли гъсеницата да направи нещо, за да намери доказателството? 

Старите методи бяха в разрез с това. 

В старото време доказателството винаги ни се даваше на готово. 

Затова гъсеницата предпочете да не го търси.

Ако има нещо тъжно в тази история, то е във факта, че лидерът на гъсениците влияеше върху живота на всички околни. 

Той спря растежа им с основано на страха послание и им попречи да вземат сами това важно решение. 

Така че мнозина никога няма да видят слънцето, свободата и цветовете. 

Много ще бъдат отнесени от дъждовете, които заливат гората, вместо да полетят към заслона на някое сухо дърво.

Подобна съпротива почти ежедневно  наблюдавам и в консултациите с клиенти. 

Тези, които жадуват промяна, защото разбират, че това им е нужно, за да се чувстват по-добре и въпреки страха си, не се отказват, постигат много.

Точно като Горският дух, ние терапевтите приемаме съпротивата без осъждане, разбирайки, че всеки сам трябва да реши дали да предприеме промяна в живота си, или да се придържа към старите порядки. 

Да, това придържане към познатото и сигурното, колкото й неприятно да е, ще спира растежа им с основано на страха послание и ще им попречи да видят слънцето, свободата и цветовете...

Но всеки има право на свободен избор в живота си...

И всеки си носи отговорността от този избор...

С обич,

Биляна

Животът ни  е силно и цветно емоционално пътешествие.

Всяка наша мисъл, действие и взаимоотношение е оцветено от чувства.

Емоциите са движещата сила зад решенията ни, действията ни и взаимоотношенията ни.

Но какво се случва, когато емоциите ни контролират, вместо ние да ги контролираме?

Често се оказваме заложници на собствените си чувства – гняв, тъга, страх, тревожност, вина, срам и тн., все ниски и свалящи емоционалната ни стабилност емоции,  които ни пречат да живеем пълноценно, щастливо и осъзнато.

Превръщаме се в реакции, управлявани от емоционални бури, вместо да бъдем спокойни капитани на собствения си кораб, управляващи с мъдрост и умение течението на живота.

В статията ще се ви дам детайли и практични стъпки за овладяването на емоциите.

Ще се фокусираме върху практични техники и интуитивен подход, които ще ви помогнат да се свържете със собствените си чувства, да ги разберете, приемете и управлявате.

Защо е важно да овладеем емоциите си?

Повечето от нас не осъзнават до каква степен са управлявани от емоциите.

Действаме импулсивно, от реакция, вместо от осъзнати решения.

Спомените ни са оцветени от емоционалната окраска на преживяванията – върховете и паденията на живота ни.

Помислете за моменти, когато силните емоции са ви накарали да отложите важни решения, да се саботирате или да изпуснете невероятни възможности.

Това е, защото чувствата ви са били много по-силни от разума.

Чувствата имат много по-голям емоционален заряд за действие отколкото самата мисъл.

Разграничение между чувството и идентичността.

Ние се идентифицираме с емоцията си. Казваме си "Аз съм ядосан",

"Аз съм тъжен", "Аз съм тревожен".

Именно това сливане на идентичността с емоцията е причината за нейната мощна власт над нас. То ни превръща в емоционални заложници.

Емоцията е чувство, а не идентичност

Емоцията е страничен продукт на мисълта, биохимична реакция, в резултат на която се освобождават хормони и невротрансмитери в тялото ни. Тези вещества циркулират в кръвта ни, достигат до всяка клетка, и променят нашето физическо и емоционално състояние.

Чувството, емоцията, е реално, но тя не е "Аз"-а, не е нашата идентичност.

Всъщност тя е по-скоро като гост, временен посетител, който ни посещава за известно време.

Ако се дистанцираме от емоцията, не я потискаме ще я наблюдаваме отстрани.

Това е като да гледаме филм за себе си, в който виждаме как се променя настроението ни, като наблюдаваме, вместо да се идентифицираме с героите.

Дистанцирането от емоцията е ключов елемент в овладяването й.

Не е въпрос на потискане, а на осъзнато наблюдение.

Когато престанем да се идентифицираме с емоциите си и започнем да ги наблюдаваме като външни наблюдатели, ние започваме да взимаме контрол над собствения си живот.

Овладяването на емоциите ще ви освободи от капана на отбранителната позиция, където всеки път се оказвате безпомощни пред емоционалния вихър, оставени на  милостта на външните влияния.

Хората много по-често  страдат от емоционална болка, отколкото от физическа болка.  Защо ли?

Защото емоциите имат пряка връзка с биохимията в тялото ни.

Нека разгледаме по-подробно връзката между емоциите и биохимичните процеси в тялото.

Представете си тялото си като невероятно сложен оркестър, в който всяка клетка, всяка молекула изпълнява своята роля.

Мислите ни са като диригентската палка, която започва да дирижира този оркестър.

Всяка мисъл е сигнал, импулс, който задейства каскада от реакции.

Когато изпитваме емоция – гняв, радост, тъга, страх – това е резултат от сложна биохимична симфония.

Мозъкът ни е основен композитор на тази симфония.

Когато мислим, мозъкът произвежда специфични химически вещества – невропептиди, хормони и невротрансмитери.

Тези вещества са като специални ноти, всяка с уникална мелодия и сила.

Гневът изстрелва адреналин, подобно на тръба, обявяваща със силен звук някакъв конфликт.

Радостта е като флейта, напомняща за пролетното слънчево греене.

Страхът е като тъпан, биейки своя барабанен ритъм на тревога.

Тези химически вещества се разпространяват в кръвообращението ни като звукови вълни в концертна зала.

Те достигат до всяка част на тялото ни, влияят на мускулите ни, на сърдечния ни ритъм, на дишането ни.

Това е физиологичният израз на емоцията, тялото отговаря на сигнала от мозъка.

Цикълът на емоцията, от момента на навлизане в тялото и преминаването й през кръвообръщението е приблизително между 60 и 90 секунди.

Това е като продължителността на музикално фрагменти, песен, която оркестърът изпълнява.

Помислете за това: всяка емоция има свое времетраене.

Ако просто наблюдаваме емоцията, без да се съпротивляваме, позволяваме на музиката да тече. Това е като да оставим композитора да изпълни своето произведение до края, без да се опитваме да го прекъснем или променим.

В този случай, емоцията преминава естествено, без да нараства до неуправляеми размери. Интензивността й се намалява, докато не отмине напълно.

Но ако се съпротивляваме на емоцията, ако се опитваме да я потиснем, това е като да се опитваме да прекъснем изпълнението на оркестъра.

Силата на емоцията се усилва, цикълът се удължава и емоционалното напрежение расте.

Осъзнатото наблюдение позволява да се успокои емоционалния вихър, като се остави на естествения процес, да се ускори отминаването на емоцията, без усилие и конфликт.

В същност, това е като да се научим да дирижираме собствения си оркестър, да създаваме хармония и баланс между различните емоции.

Това е пътят към емоционална свобода и към по-пълноценен живот.

Какво се преживява по време на 60-те секунди, когато съзнателно наблюдаваме емоцията, без да й се съпротивляваме:

Първите няколко секунди могат да бъдат неочаквани.

Тъй като сме свикнали да потискаме емоциите си, възможно е да усетите внезапно засилване на чувството.

Представете си, че държите маркуч, пълен с вода под налягане.

Когато стиснете маркуча, налягането се увеличава.

Същото се случва и с емоциите – потискането им временно увеличава силата им.

Това е естествена реакция на тялото на предишното потискане.

Не се плашете от това.

Просто отбележете, признайте силата на емоцията и продължете напред.

След това, с осъзнатото наблюдение, ще усетите как интензивността на емоцията започва бавно да намалява.

Това е подобно на намаляването на налягането на водата, когато отпуснете маркуча.

Не се борете с емоцията, просто я наблюдавайте като външен наблюдател.

Започнете да се отделяте от нейния заряд, да се дистанцирате емоционално. Фокусирайте се на физическите усещания в тялото, къде точно се намира чувството, какво се случва с дишането ви, с сърцето ви.

В този момент може да забележите неща, които преди не сте осъзнавали.

Може да се изненадате от необяснимо усилване, съответстващо на конкретните чувства. Следва внезапно спокойствие, признание и  дори чувство на удовлетвореност. Това е моментът, в който тялото ви започва да се приспособява към новия начин на реагиране.

Някъде в тези 60 секунди ще усетите като напрежението се разтапя.

Чувството ще се превърне в нещо по-малко интензивно, по-лесно за управляване. Може би ще усетите прилив на спокойствие и равновесие, или ще се учудите как лесно сте преживели емоцията, без да бъдете овладени от нея.

Важно е да помните, че това е само ориентировъчно време.

За някои хора 60 секунди са напълно достатъчни; за други процесът може да отнеме малко по-дълго.

И това е нормално.

Не се насилвайте.

Просто наблюдавайте и бъдете търпеливи.

В края на процеса емоцията ще отмине, няма да изчезне напълно, но ще престане да ви контролира.

С времето ще се научите да разпознавате, приемате и управлявате емоциите си по-ефективно, да бъдете капитани на собствения си живот, а не безпомощни пътници, хвърляни наляво-надясно от вълните.

Овладяването на емоциите е процес, изискващ съзнателност, практика и самонаблюдение.

Предлагам ви да опитате следните Четири стъпки към емоционално майсторство:

1. Първо, трябва да се осъзнаете в момента, в който изпитвате емоцията.

Това не е лесно, защото често действаме автоматично, без да осъзнаваме чувствата си.

Осъзнаването е момент на преход от автоматичен към съзнателен режим – преходът от реагиране към действане.

Позволете си да се откъснете от автоматичните реакции и да се вслушате в собствените си усещания.

Първо се събудете, хванете се в момента, в който изпитвате емоцията, бъдете съзнателни за нея.

2. След като сте осъзнали емоцията, определете вида й и нейното местоположение в тялото.

Дали е гняв, тъга, страх, или нещо друго? Къде е неговия център – в гърдите, стомаха, главата? Прецизността е важна; всеки термин отбелязва различни нюанси и нива на интензивност. Колкото по-точно определим чувството и по-точно го етикетираме, толкова повече ще се дистанцираме емоционално от него.

Може би ще откриете, че почти всички негативни емоции имат местоположение в тялото – епицентър, център на тежеста.

Ако сте достатъчно будни, ще усетите къде е чувството.

3. Време да се отделите от емоцията, да я наблюдавате като външен наблюдател. Вие сте емоцията; вие преживявате емоцията.

Това ви дава силата да не се оставите на емоционалната буря.

Вместо "Аз съм ядосан", кажете "Аз изпитвам чувство на гняв".

Тази проста промяна на езика има огромно въздействие върху емоционалното ви състояние.

Идентичността е кой съм аз.

Ако кажете — аз съм ядосан, няма какво повече да може да направите.

Гневът ви притежава, вие сте се превърнали в него.

Но ако отделите своята идентичност от гнева: „Аз, Биляна“, в момента страдам или изпитвам чувство на гняв“, ще се дистанцирате от него.

4. Накрая, позволете си да изпитате емоцията без съпротива.

Сравнете това с наблюдението на океански прибой – вълните идват и си отиват. Не се борете с емоциите; просто ги наблюдавайте.

Чувствайте ги, забележете как се променя тяхната интензивност, как се движат и как бавно отминават.

Това е момент на освобождаване, на приемане и на дълбоко самоосъзнаване.

Овладяването на емоциите е пътешествие към вътрешен мир, към по-дълбоко самоосъзнаване и към емоционална свобода. То е умение, което може да преобрази живота ви.

Не се колебайте да потърсите помощта на професионален психотерапевт, който може да ви помогне да овладеете тези техники и да изградите живот, изпълнен с повече спокойствие, щастие и осъзнатост.

С обич,

Биляна

Често пъти се оказва, че именно страховете ни се реализират, а не мечтите ни, въпреки всички надежди и усилия.

Парадоксът на реализираните страхове и неосъществените мечти е често срещано явление, което има дълбоки психологически корени.
Тези корени са резултат от преживявания, убеждения и емоции, които са се утвърдили през времето и влияят на начина, по който възприемаме света.

За да изградим реалност, изпълнена с повече удовлетворение и радост, е необходимо да разберем и променим тези вътрешни ментални структури.
Това изисква осъзнатост и активна работа върху психичните модели, които подхранват страховете и възпрепятстват сбъдването на мечтите ни. Когато постигнем това разбиране и промяна, можем да започнем да създаваме по-позитивна и удовлетворяваща реалност.

Механизмът на страха

Страхът е фундаментална човешка емоция, която е дълбоко вградена в нашето съзнание и играе жизненоважна роля в процесите на оцеляване.

Тази емоция е еволюирала като защитен механизъм, който ни предупреждава за непосредствена опасност и ни подтиква да предприемем бърз отговор — известната реакция „бий се или бягай“ (англ. „fight or flight response“).
Физиологичната му реакция включва отделяне на адреналин и кортизол, които подготвят тялото да се справи с възприеманата външна заплаха чрез повишаване на сърдечния ритъм, увеличаване на притока на кръв към мускулите и разширяване на зениците, за да се подобри зрението.

В съвременния свят обаче, реалните физически заплахи са много по-рядко срещани, но същият този механизъм може да бъде задействан и от възприемани опасности, които съществуват само в нашето въображение.
Например, социални ситуации, стрес на работното място или лични несигурности могат да активират тази реакция, въпреки че физическа заплаха липсва.
Психодинамичните теории, развивани от фигури като Зигмунд Фройд, Карл Юнг и последователи, подчертават ролята на неосъзнатите конфликти, често произтичащи от раннова възраст и детство, в развитието на вътрешни страхове.

Такива конфликти могат да бъдат продукт на натрупани преживявания, като травматични ситуации, нерешени емоционални въпроси или интрапсихични конфликти, които водят до формирането на неосъзнати страхове. Те могат да обусловят как възприемаме и реагираме на света около нас, ограничавайки ни и създавайки препятствия към постигането на личните ни желания и цели.
Психоаналитичният метод предлага възможността да разкрием тези неосъзнати аспекти чрез интерпретацията на сънища, свободни асоциации и връщане към корени от ранното детство.
Чрез систематичен анализ на тези преживявания и разбиране на скритите им значения, индивидът може да започне процеса на изследване и освобождение от страховете.
Това освобождение не е просто премахване на страха, а по-скоро интеграция на тези части от нашето психе, което води до по-добро разбиране на собствената личност и създава условия за по-свободно и осъзнато живот. Чрез процеса на осъзнаване и работа върху собствените страхове, можем да пренасочим енергията си от защитна позиция към активна реализация на нашите стремежи и мечти.

Законът на привличането и когнитивно преструктуриране

Законът на привличането е концепция, която подчертава връзката между нашите мисли и емоции и начина, по който те влияят на действителността, която създаваме около себе си. Според този закон нашите мисли и емоции излъчват определени вибрации или честоти, които в замяна привличат съответстващи преживявания и събития в живота ни.
Това означава, че когато сме фиксирани върху страха и негативните мисловни модели, ние неволно изпращаме сигнали, които могат да материализират тези страхове в реалността ни. В известен смисъл, състоянието на ума ни се превръща в самоизпълняващо се пророчество.

Тук ще намеся принципите на когнитивно-поведенческата терапия (КПТ), която предлага конкретни техники и упражнения за идентифициране и промяна на тези негативни мисловни модели.
КПТ се основава на идеята, че много от нашите емоционални и поведенчески реакции са обусловени от начина, по който интерпретираме и преработваме информацията от нашия живот.
Чрез процес на когнитивно преструктуриране, терапията ни учи да разпознаваме автоматичните негативни мисли и убеждения, които захранват нашите страхове и притеснения.
Например, човек може да изпита страх от социални ситуации, вярвайки, че другите го критикуват или оценяват негативно. КПТ ще ни помогне да предизвикаме тези убеждения, като ги заместим с по-реалистични и положителни възприятия, които отразяват истинската ни стойност и способности. Чрез методи като когнитивно преструктуриране, експозиция и поведенчески задачи, като терапевт, работя с клиентите си върху изменение на мисловните им модели и поведенчески реакции.

Този процес на замяна на негативни мисли с позитивни не е моментален, но е изключително ефективен в дългосрочен план.
Той изисква осъзнатост и практика, помагайки на индивидите да изградят устойчиви стратегии за справяне със стреса и тревожността. Чрез промяна на вътрешния ни диалог и фокусиране върху позитивните аспекти на живота, можем да създадем по-желана и удовлетворяваща реалност, което потвърждава мъдростта на закона за привличането, подкрепена от когнитивно-поведенческите принципи.

Ролята на емоциите и тяхното управление

Емоциите играят ключова роля като динамична сила, която може както да усили, така и да отслаби въздействието на нашите мисли и поведения.
Страхът и тревожността са примери за емоции, които често засилват негативните сценарии в съзнанието ни, карайки ни да очакваме най-лошото и да се фиксираме върху потенциалните заплахи. От своя страна, засилването на негативните мисли може да доведе до цикъл на страх и безпокойство, който трудно може да бъде прекъснат, ако не се управляем съзнателно.

Управлението на емоциите е важна част от процеса на психичното здраве и доброто самоусещане. Телесно ориентираните терапии, като биоенергийният анализ, разглеждат как емоциите се съхраняват и проявяват в тялото. Той предполага, че натрупаните емоции и напрежението могат да се „вградят“ в мускулната структура и да предизвикат физически дискомфорт или дори болка. Чрез работа с физическата същност, тази терапия насърчава изпускането на задържаните напрежения и страхове, което води до цялостно облекчение и обновено усещане за лекота и свързаност с тялото.

Тялото и умът са неразривно свързани, и промяната в състоянието на едното може значително да повлияе на състоянието на другото. Когато се научим да управляваме и регулираме емоциите си, ние не само подобряваме своето психическо здраве, но също така създаваме стабилна основа, от която можем да се развиваме и да се стремим към своите цели с по-голяма яснота и увереност. Чрез тази интеграция на емоционално и физическо здраве, можем да изведем съзнателен контрол върху нашия живот, трансформирайки негативните емоционални модели в позитивни и устойчиви жизнени практики.

Работата с подсъзнанието чрез терапия е критичен аспект от процеса на личностно развитие и трансформация на страха в мотивация за успех. Чрез различни и интегрални подходи може да се насочим към разкриването и трансформирането на дълбоко вкоренени блокажи, които често произлизат от миналото.

Психодинамичната терапия акцентира върху изследването на неосъзнати конфликти и как те формират настоящите ни поведения и емоции. Подходът се фокусира върху вътрешните психични процеси, като интерпретира сънища, асоциации и връзки между минали преживявания и текущи страхове. По време на сесиите клиентът развива осъзнаване за това как подсъзнателните динамики формират емоционалните му реакции и мисловни модели. Именно осъзнаването може да бъде трансформиращо, предоставяйки нови перспективи и освобождаване от негативните влияния, които отдавна сковават индивида.

Преодоляването на страха и реализирането на мечтите изисква балансиран подход, включващ както психологически, така и когнитивни и емоционални стратегии.
Като работим съзнателно върху променянето на психичните модели и управлението на емоциите си, можем да привличаме повече от това, което искаме в живота си.

Пътят към успеха е път на осъзнатост и трансформация.

Ако искате да откриете нови начини за справяне със страховете и устойчиво сбъдване на мечтите си, запишете се за консултация.
Нека заедно направим първата крачка към един пълен с увереност и удовлетворение живот.

С обич,

Биляна

Карта на нивата на човешкото съзнание според Дейвид Хокинс

Въпрос: Кога човек започва своето духовно търсене, наречено просветление?
 
Хокинс: Започва с това кой е и какво е – съвсем просто е. Цялата истина е в него. Нека използва доказаните във времето учения като пътеводители.
 
 
 
Дейвид Хокинс, доктор по философия и дипломиран психиатър, създава картата за нивата на човешкото съзнание (известна също като скала на съзнанието), за да документира духовната реалност, използвайки техника, наречена приложна кинезиология, базирана на мускулно тестиране. Изследването е научно доказано и публикувано в докторската дисертация на Хокинс със заглавие ‘Качествен и количествен анализ и калибриране (измерване) на нивото на човешкото съзнание’, едно подробно разглеждане на скалата на съзнанието и нейната значимост като основа на новаторската му книга ‘Сила срещу насилие: скритите детерминанти на човешкото поведение’ (1995 г.).
 
Накратко, всяко ниво на съзнание съответства на определено човешко поведение и разбиране на живота и Бог. Всяко ниво отразява съответстващото му поле от енергия, която съществува извън нашия триизмерен свят. Номерата на скалата представят логаритмичното измерване на нивото на човешкото съзнание и отговарящото на него ниво от реалността.
 
Според Дейвид Хокинс ние като хора живеем на доста различни нива на съзнание. Всички те могат да бъдат проверени чрез мускулно тестуване по логаритмичната скала от 1 до 1000. Той твърди, че всеки човек, всяко понятие, мисъл или обект, които са калибрирани на 200 или повече са позитивни (сила), а всичко по-надолу е негативно (насилие).

Таблица на нивата на човешкото съзнание 

1. Срам (1-20)
 
Хората на това ниво се чувстват унизени, имат ниско самомнение и са параноични. Обикновено човекът, който вибрира на това ниво, усеща, че е изгубил себе си, желае да е невидим, чувства, че той не струва нищо. Някои хора на Срама стават твърде ригидни и/или невротични перфекционисти. Вибрирането на това ниво за дълги периоди от време води до елиминиране (на себе си или на другите) чрез самоубийство, превръщане в сериен убиец, изнасилвач, морален екстремист, който налага своите присъди върху другите. Човекът на ниво Срам приема живота за нещастие.
 
2. Вина (30)
 
На това ниво витаят угризенията на съвестта и чувството за вина. Използвани съзнателно или подсъзнателно да манипулират, те съответстват на определени форми на мислене и поведение. Обикновено са обявявани от обществото ни чрез публично наказание или сочене с пръст, от религиозните институции чрез преосмисляне на понятията ‘грях’ и ‘спасение’, актове на ритуални убийства за умилостивяване на по-висшите същества и т.н. Това ниво предизвиква разрушение.
 
3. Апатия (50)
 
Това ниво води до отчаяние и безпомощност. Хората тук са нуждаещи се и зависят от помощта на другите – такива са бездомните, бедните, възрастните. Заради това, че тази вибрация се усеща като ‘тежка’ и се възприема като товар от околните, много хора обикновено избягват тези, чието съзнание е на това ниво. Например виждаме как бедните и нещастните стоят встрани от обществото. Също така често попадаме на ситуации, в които възрастни са изоставени от собствените си семейства, защото на тях се гледа като на проблем. Това ниво се характеризира с отказване, което означава, че някой дава силата си на другите. Животът бива възприеман като безнадеждност.
 
4. Скръб (75)
 
Характерни за това ниво са чувства като съжаление, тъга и загуба. Много хора са тук във времена на загуби – на любов, приятелство, притежания, работа, пари и т.н. Последствията са оплакване, угризения, вкопчване в това, което се е случило. Хората на това ниво виждат униние и пустота навсякъде в света и в живота си, който възприемат като трагедия. Скръбта е по-високо ниво от апатията, защото тук е налице повече енергия, въпреки тъгата и загубата.
 
5. Страх (100)
 
Енергията на това ниво е ориентирана към безпокойството. Обичайните страхове тук са страх от отхвърляне, страх от провал, страх от несигурност, страх от промени, страх от остаряване, страх от смъртта, страх от непознати. Тези емоции често биват изпитвани от бизнесмените и политиците при изпълнение на плановете им. Страхът води до параноя и може да се превърне в обсебване. На това ниво човек вижда всичко несигурно като страшно и го преодолява чрез оттегляне. Така страхът възпрепятства личното израстване. Тук светът се възприема като плашещ.
 
6. Желание (125)
 
На нивото на желанието доминираща е ненаситността. Тук имаме хора, преследващи парите като крайна цел, която ще им осигури по-добър живот; тук са и самотниците, които искат да са в романтична връзка, вярвайки, че така животът им ще е пълен; и търговците, провокиращи желания в човешкия ум чрез съблазнителни реклами и обещания за щастие при консумация на определени стоки; също и модната индустрия, използваща желанията за увеличаване на привлекателността – това са само някои от тях. Пристрастеностите са продукт на желанията, като например такива за храна, видео игри, забавления, секс, пазаруване, сдобиване с пари и власт и т.н. Тук човек е впримчен в заробването, защото емоцията на желанието е безкрайна. Възгледът за живота е разочарование, което настъпва след като човекът не е могъл да постигне някое желание. Желанието е по-високо ниво от Страха, защото искането на нещо подтиква хората да действат, а не да се оттеглят в ъгъла.
 
7. Гняв (150)
 
На това ниво емоцията е омраза. Гневът изразява себе си като негодувание, разочарование и дори отмъщение. Обичайните прояви на гнева в обществото са активизъм в подкрепа на дадени каузи (за опазване на околната среда, за правата на животните, за страните от третия свят, за бедстващите райони), борба за равноправие, участие в социални движения. На персонално ниво гневът се изразява в раздразнителност, сприхавост, избухливост. Позитивният аспект на гнева са постигнатите резултати от женските движения и други масови протести в обществото, а негативният аспект е нападателното поведение и умишленото нанасяне на вреда. Тук човек преживява агресията. Гледната точка е антагонистична, личността въстава срещу другите, недружелюбна е, враждебна и действа в опозиция.
 
8. Гордост (175)
 
Хокинс посочва презрението като доминиращо чувство при Гордостта, но има и други мнения. Например, че личното достойнство е по-подходящо тук, а презрението идва като резултат от него. В съвременното общество гордостта се подкрепя и се смята за позитивна – например гордостта да си част от група, институция, компания, нация, религия, раса. Обаче това води до двойствена гледна точка, която действа като невидима сила, разделяща хората. Например, нациите съществуват, защото хората идентифицират себе си повече с географското местоположение, отколкото с някаква обща, световна идентичност. Религиите съществуват, защото хората са привързани към вярата си в бог и в определени ценности, които водят до разделение. В личен план гордостта е основана на притежания и външни условия, но това е доста уязвима позиция, тъй като същите условия могат да бъдат променени във времето. Гордостта се изразява в отричане и високомерие. На нивото на Гордостта човек увеличава Егото си, вместо да има обективен поглед върху нещата. Живеенето се възприема като уморително. В сравнение със Срама и Вината тук човек започва да се чувства позитивно. Обаче това е фалшив позитивизъм. Той зависи от външните условия като здраве, обществено положение или сила. А също е и източник на расизъм, национализъм и религиозен фанатизъм.
 
9. Смелост (200)
 
Тук ключова емоция е увереността. Това е разделителната линия между Силата и Насилието, където човек започва промяна чрез използване конструктивността на Силата вместо деструктивността на Насилието. Това е първата точка на събуждане от спящото състояние. На по-ниските от това нива светът изглежда безнадежден, трагичен, плашещ, изискващ. Хората под 200 възприемат себе си като жертви, оставени на снизхождението на живота и обекти на насилие от външния свят.
 
На нивото на куража възприемаме света като вълнуващ и пълен с възможности. Тук човек преживява самостоятелността и започва активният му стремеж към израстване – където съществуват пропуски ще бъдат поправени. Например усвояване на нови професионални умения, ново образование, отдаване на лично усъвършенстване. Защото тук човек е способен да впрегне Силата, за да се справи с обстоятелствата в живота си. Хората на по-високите нива (над 200) осъзнават, че щастието им и живота им се намират в самите тях.
 
10. Неутралност (250)
 
Емоциите на това ниво са увереност и сигурност. Тук хората не осъждат, обективни са и виждат нещата такива, каквито са. Не са привързани към притежания, обстоятелства, резултати и могат да се справят лесно с трудностите. И да не успеят да получат нещо са доволни, щом се сдобият с друго вместо него.
 
Това състояние не е апатия – силата на неутралността идва от едно позитивно виждане, когато човек осъзнава неговите сила и способности и няма нужда да доказва нищо на никого. Апатията се корени в чувството за изоставеност от себе си и от света, а като резултат от това идват равнодушието и отегчението от всичко наоколо. Тук човек се освобождава от всичко и светът бива възприет като задоволителен. Покрай такива хора се живее лесно, обаче е трудно да бъдат ангажирани с определени идеи и каузи, защото са напълно независими от каквото и да е.
 
11. Готовност (310)
 
Тук оптимизмът е в прилично количество. На това ниво хората са отворени да правят всичко – те не са обвързани с мненията на другите, нито с ограниченията, които им поставят. Например, биха работили и по-ниско квалифицирана работа, ако не си намерят по-подходяща. Забележителната разлика между Готовността и нивата под нея е в желанието нещата да се правят добре (заради самото правене), отколкото просто да се правят. Някой на ниво Готовност може лесно да се съвземе от някой неуспех, лесно адаптивен е и искрено отворен към всеки. Постига успехите с лекота. Процесът, през който преминава човекът на това ниво, е намерение (да се прави каквото и да е). Животът се възприема като надежден. На това ниво се намират хората, които се справят извънредно добре в кариерите си и в бизнес начинанията, обаче тук следва въпросът дали тези хора инвестират енергията си по най-добрия начин.
 
12. Приемане (350)
 
Това е вторият ключов момент, в който човек напълно се събужда от спящото си състояние. Тук стои окончателното осъзнаване, че той е създателят на живота си, обратно на позицията някой друг или нещо друго да е отговорно. Той или тя осъзнава: 1) социалните конструкции в живота си като семейство, общество, нация, религия, професия, 2) способен/способна е да отстрани ограничаващите вярвания, гледни точки и условия, с които е обграден/а и 3) може съзнателно да организира живота си над и отвъд тези социални конструкции. Характерно поведение на това ниво е приемането в противоположност на отричането, търсенето в противоположност на отсъждането на добро или лошо, мисленето в перспектива в противовес на краткосрочните планове, приемането на живота такъв, какъвто е в противоположност на съпротивата, както и стремежът към усъвършенстване и израстване. Доминиращата емоция е опрощението. Процесът, който човек преживява е трансцедентността, издигането над това, пред което животът ни изправя. Светът се възприема като хармоничен.
 
13. Интелект (400)
 
Емоцията е разбиране и разумност. Човек търси много информация и я анализира до най-малките подробности преди да си направи изводи. Тук са Нобеловите лауреати, лидерите в науката и медицината, великите мислители. Обаче Интелектът попада в капана на прекаленото интелектуализиране на концепциите и теориите. Когато теориите се сблъскат и всеки аргумент е сам за себе си, се стига до блокаж и неспособност да се разрешат противоречията. Това води до разсеяност и несправяне с данните. Тук животът е смислен.
 
14. Любов (500)
 
Тук е безусловната любов – любов, която е чиста, решителна, непоколебима, неподчинена на външните условия. Това не е любовта, представена в масмедиите, основана на похотливост, желания, гордост, контрол, привързаност, привличане, ревност и притежаване. Въпреки че медиите често представят любовта и омразата като противоположности, омразата се корени във високомерната (желание за контрол/притежаване) и неистинска любов.
 
Уважението е главната емоция на нивото на безусловната любов. Тук дуалността вече е илюзия и чувството, че всички сме свързани измества усещането за отделеност. Безусловната любов е освен към себе си и към всеки друг. Докато Интелектът работи със специфични данни, любовта обхваща цялото, увеличавайки по този начин възможностите за внезапно осъзнаване. Този аспект е свързан с интуицията. Процесът, през който се преминава тук, е разкриването. Светът се приема за добро място, няма разделение, страх или негативност. Хокинс твърди, че само 0.4 % (1 на всеки 250 човека) от населението някога са достигали до това ниво.
 
15. Радост (540)
 
Доминиращите емоции са спокойствие и състрадание. Това е вътрешната радост, която всеки миг извира от самото съществуване, а не от някакъв външен източник. Това е нивото, което обитават светците, напредналите духовно, лечителите, великите художници, архитектите (които създават велики катедрали на принципа на свещената геометрия), вдъхновяващата музика и въобще всички форми на красотата. Тук хората се отличават с огромно търпение и непоколебим позитивизъм пред лицето на ужасни нещастия. Светът бива възприет като единство от съвършенство и красота. Налице е мотивация за отдаване на себе си на самия живот, вместо на отделни хора. Извършва се метаморфоза (личността излъчва сияние), а третото око се отваря. Случват се т.нар. чудеса, когато някой е достигнал до такова съзнание. Близките до смъртта преживявания са духовно трансформиращи и позволяват на индивида бързо да стигне до тук, дори и да е временно. Сократ е пример за това ниво.
 
16. Мир (600)
 
Емоцията е блаженство. Тук вече няма разстояние между наблюдаващия и наблюдаваното. Това ниво се асоциира с опит, обозначен от такива термини като отвъдност, себереализация и Христово съзнание. Хората стават духовни учители, велики гении в своята област с огромно влияние върху цялото човечество, а някои работят анонимно за подобряването му. Те излизат извън обсега на традиционните религиозни структури и ги заменят с чистата духовност, от която водят началото си религиите. Всичко се възприема като взаимосвързано от една безкрайна и невидима сила. Процесът, през който минава човек, е озарение, а светът е възприет като перфектен. Понякога светските дейности липсват напълно. Умът е съвсем успокоен, спрял е да работи с понятия. Тук се постига просветление, както и по-нагоре. Въпреки че светът е същия, който виждат и другите, той става безспирно движещ се и изящно организиран еволюционен танц, в който приемането и източникът са изумителни. Хокинс твърди, че това ниво се достига само от 1 на 10 милиона. Той калибрира книгата ‘Курс по чудеса’ на около 600 (собствените си книги калибрира между 850 и 999). В присъствието на мира всички неща са възможни: любов, състрадание и опрощение. Това също е и нивото на кинезиологията.
 
(605) – Това е нивото на Кабала и Ауробиндо.
 
(610) – Нивото на Лао Дзъ и учението му.
 
(630) – Тук е калибрирана фразата Ом Намаха Шивая.
 
(660) – Възприемането на себе си като самото съществуване.
 
17. Просветление (700-1000)
 
Това е максималната енергия, която може да бъде възприета от едно човешко тяло и нервната му система. Никога не е съществувал човек със съзнание, калибрирано по-високо от 1000. Емоцията е неизказаност или с други думи – неизразимост. Това е връхната точка от еволюцията на човешкото съзнание. Най-знаменитите личности в историята на човечеството са достигнали това ниво – Кришна, Буда, Исус, Майка Тереза. Тук тялото е просто средство, в което обитава съзнанието. Човешкото съществуване обхваща всичко и надхвърля времето и пространството. Процесът е изразен като чисто осъзнаване, а светът просто ‘е’. В постигането на най-големия ни потенциал и живеейки по най-добрия начин, ние трябва да се стремим към най-високото възможно ниво, а именно към просветлението.
 
(705) – Нивото на Ригведа.
 
(700+) – Според Хокинс има 22-ма мъдреци, които са калибрирани на това ниво и по-нагоре. От тях 20 са на 800 или повече, от които 10 са на 900 и отгоре и един е на 990.
 
(740) – Мантрата Ом, като противоположност на Аум, което е сериозна промяна и се калибрира на крайно ниското ниво от 65. Тук също е и нивото на Новия завет, ако е включено ‘Откровението на св.Йоан’, както и нивото на Мохамед по времето, когато е писал Корана, преди да падне до 130, след като е хванал меча на 38 годишна възраст.
 
(760) – Мохандас Карамчанд Ганди
 
(780) – Сърдечната сутра и Лотосовата сутра
 
(795) – Бодхидхарма
 
(800) – Просветлен учител. Не се знае много за това ниво, но спасението на цялото човечество е главна грижа и задача.
 
(810) – Рамаяна
 
(840) – Азът е отвъд съществуването или в несъществуващото.
 
(850) – Висшия Аз като Логос. Това е и нивото на съвременния хиндуизъм, както и това на празнотата, единството, небитието, реалността като съзнание и реалността като осъзнатост.
 
(855) – Нивото на целостността
 
(890) – Хинаянският будизъм (малката колесница) и дзен будизма
 
(900) – На това ниво е бил будизмът през 6 век сл.н.е. Доктрината на тази религия се е влошила по-малко в сравнение с тези на другите религии.
 
(910) – Бхагаватгита
 
(930) – Езотеричното учение на Иисус Христос от 2 век сл.н.е., част от което е оцеляла в гностичните текстове.
 
‘След заминаването ми от тук ще се родят невежество и хитрост и ще ми припишат много думи, които никога не съм изричал и ще премълчат много неща, които съм изрекъл, но ще дойде ден, когато облаците ще се разсеят и слънцето на правдата ще изгрее, носейки спасение в себе си.’
 
Иисус, ‘Есейско евангелие на мира’
 
(970) – Упанишадите
 
(985) – Нивото на аватарите
 
Интересни факти:
 

• Концепцията и теориите зад тези опити се основават на над 20-годишен период на използване на разнообразни кинезиологични тестове и изследвания.
   
• Кинезиологията има почти 100% точност при всяко отчитане. Тя винаги дава отговорите ‘да’, ‘не’, ‘лъжа’, ‘истина’.
   
• Мускулите отслабват при лъжа и увеличават силата си при истина.
   
• Опит с ябълка, торена с естествен тор и с ябълка, третирана с пестициди.
   
• Опит с изкуствен подсладител (на езика, държан в ръка, скрит в плик) всеки път показва мускулна слабост.
   
• Всичко, което беше ‘лъжа’, даваше слабост в мускула.
   
• Чрез този тест хората могат да определят дали конкретен човек е честен, дали да влязат в интимна връзка с някого, дали да ядат определена храна, дали да отидат на избраната почивка и т.н.
   
• Примерите за сила се свързват със здравето, а примерите за слабост – с болест. Всяка мисъл, дума, емоция и действие отговарят на един от двата примера. Във всеки момент ние се движим или към здравето, или към болестта.
   
• Колективно съзнание: тези опити показват, че има една по-висша сила, която свързва всички и всичко. Това означава, че истината не може да бъде скрита, дори ако разумът не осъзнава тази истина. Чрез тези тестове хората са разбирали истината за такива неща, за които дори не са подозирали, че съществуват.
   
• Всичко се измерва на определено ниво от слабо до силно, включително книги, храна, вода, дрехи, хора, животни, сгради, коли, филми, спорт, музика и т.н.
   
• Голяма част от съвременната музика се калибрира под 200. А това води до поведение, асоциирано с по-ниските нива на съзнание.
   
• Повечето от филмите свалят нивото на хората, които ги гледат, под 200.
   
• Общото човешко ниво на съзнание се колебаело под 200 (около 190) много векове преди изведнъж да нарасне до 207 в средата на 80-те години на 20 век. По този начин предсказанието на Нострадамус за края на света е могло да бъде избегнато (той го е направил във времена, когато човешкото съзнание е било под 200). Оставането на света под 200 за дълъг период от време би причинило огромен дисбаланс, който несъмнено ще доведе до гибелта на човешкия род.
   
• Силата на няколкото индивида на върха на таблицата уравновесява неосъзнатостта на масите.
   
  -1 индивид на ниво 300 уравновесява 90 000 души под ниво 200
   
  -1 индивид на ниво 400 уравновесява 400 000 души под ниво 200
   
  -1 индивид на ниво 500 уравновесява 750 000 души под ниво 200
   
  -1 индивид на ниво 600 уравновесява 10 милиона души под ниво 200
   
  -1 индивид на ниво 700 уравновесява 70 милиона души под ниво 200
   
  -12 индивида на ниво 700 се равняват на 1 аватар (като Буда, Исус, Кришна) на ниво 1000.
   
• За каквото и да е смислено човешко удовлетворение не може дори да се говори преди 250, където в някаква степен започва да възниква самоувереността.
   
• Когато нивото на някого падне под 200, във всеки момент започва да губи силата си, да става по-слаб и по-предразположен към манипулация от околните.
   
• Някои аспекти от живота на даден човек са на високо ниво, докато други се калибрират на по-ниските нива. Взети заедно те определят средното ниво на неговото съзнание.
   
   
   
  Коментар на нивата на съзнание:
   

1. Нивото на съзнание, в което си в момента, е средното ниво от всички нива, на които действаш (живееш). Обикновено вибрираме на ниво по подразбиране и се местим на по-горни или по-долни нива в зависимост от ситуацията. Всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие съответстват на едно специфично ниво на съзнание, затова ако сумираме всички тях, получаваме нивото по подразбиране, на което се намираме. Рядко някой би поддържал еднакво ниво на съзнание за даден период от време. Дори в един и същ ден можем да се държим според определено ниво на съзнание в един контекст и на тотално различно ниво в друг контекст. Всичко, въздействащо на твоето съзнание, е стимул в живота ти. Това включва ситуациите, в които си, хората, с които прекарваш времето си, средата ти и т.н. В моменти на напрежение обикновено съзнанието пада няколко нива надолу. В зависимост от това как се справяш с напрежението нивото ти по подразбиране може да се вдигне до по-високо след неприятната случка.
    
2. Ти можеш да преминаваш през различни нива на съзнание. Сегашното ти такова не определя какво ще е нивото ти в бъдеще. То не е статично и подлежи на промяна. Всеки човек има възможността да се движи в нивата, това зависи от желанието му за развитие.
    
3. Разликата между нивата на Сила и нивата на Насилие:
    
   Д-р Хокинс разделя съзнанието на две главни категории – едната е основана на насилието (под 200), а другата на силата (над 200). Хората на нивата на насилието вибрират на емоции, в чиято същност лежи страхът. Те са по-склонни към външен контрол над другите и над себе си (потискане, насилие, принуждаване, манипулиране, невъздържаност), за да постигнат желаните резултати. Тук например са престъпленията, войната, злоупотребите или дори авторитарното родителско поведение. Хората на нивата на Силата (обич, емпатия, разбиране) вибрират на емоции, основани на любовта. Те са изравнени все повече с настоящия момент и вселената и използват това, за да постигнат желаните резултати.
    
4. Всяко ниво може да е полезно или вредно в зависимост от нивото, на което се намираш самият ти. Например, Страхът (100) може да изглежда съвсем нежелателен, ако си на нивото на Желанието (125). Обаче, ако си на ниво Вина (30), да си около хора в състояние на Страх (100) е всъщност полезно за теб, тъй като това може да повиши вибрацията ти. Най-общо казано е по-ефективно да си покрай хора с по-високо съзнание, което е по-близо до твоето (в противоположност на голямо разстояние в нивата), тъй като на енергията ти и е по-лесно да постигне резонанс с техните. Когато хората са на твърде различни нива на съзнание, това може да доведе до безразличие и отчуждение. В този ред на мисли, когато повишаваш вибрацията си, става очевидно, че по-ниските нива са по-ограничени. Например, ако си на ниво Гордост, ще можеш да видиш как нивата на Срама, Вината, Апатията, Мъката, Страха, Желанието, Гнева възпрепятстват хората. А ако си на нивото на Приемането осъзнаваш, че съществата на нивата на Гордостта, Смелостта, Неутралността, Готовността възпират другите.
    
5. Д-р Хокинс твърди, че двете огромни бариери по пътя на духовното израстване са нивата 200 и 500. Смелостта (200) представлява радикално преместване от деструктивно и зловредно поведение в един цялостен начин на живот. В момента приблизително 78% от световното население е под това фатално ниво. Разрушителната енергия на това мнозинство би повлякла цялото човечество надолу, ако не беше балансиращото въздействие на останалите 22%.
    
   Втората голяма бариера е Любовта (500). В този контекст любовта е начин на съществуване, а не емоция, както сме свикнали да я възприемаме. Причината това ниво да се достига толкова трудно е, защото нашето его е твърде вкоренено в материята, а не в духа, който става очевиден при 500. 400 представлява нивото на разумността, направлявана от един линеен, механистичен свят на формите (съвременното общество, което включва напредък в медицината, науката, политиката и т.н.). Интересно е, че интелектуалните гении, включително Айнщайн, Фройд, Нютон, Аристотел са калибрирани на около 499. 500 представлява много трудна преграда и затова само 4% от населението е достигало дотам. Това ниво е преход от линейното и доказуемото (класическата физика) към нелинейната, безформена духовна реалност.
    
   Върху Дейвид Хокинс са оказали влияние различни учения и учители, но искам специално да посоча Екхарт Толе. Ако съумеем да гледаме на себе си, на всички и всичко около нас като на вибрация на определено ниво, по-лесно ще разпознаваме кога храним егото си и кога преминаваме в състояние на не-ум.

Източник: „Мощ срещу сила“ – Дейвид Хокинс